– Много интересно – отбеляза Холмс. – И какво направихте след това, моля?
– Ако бях по-здрав, щях да го последвам през отворения прозорец, но за съжаление можех само да позвъня, за да разбудя къщата. С това загубих доста време, тъй като звънецът звъни в кухнята, а прислугата спи на горния етаж. Тогава започнах да викам и така успях да събудя Джоузеф, а той събуди останалите. Джоузеф и конярят откриха следи в цветната леха под прозореца, но напоследък сушата бе толкова голяма, че не са могли да проследят дирята през тревата. На едно място по дървената ограда към пътя личали следи, сякаш някой се е прехвърлял, отчупвайки едно парченце от горния край на дъската. Не съм казал още нищо на местната полиция, защото исках най-напред да чуя вашето мнение.
Разказът на нашия клиент, изглежда, направи силно впечатление на Шерлок Холмс. Той стана от стола и закрачи из стаята, обзет от неудържима възбуда.
– Нещастието никога не идва само – добави Фелпс с усмивка, макар да бе очевидно, че нощната преживелица го бе разстроила доста.
– Вие безспорно сте си получили вече дела – каза Холмс. – Смятате ли, че ще можете да излезете, за да се поразходим около къщата?
– О, с удоволствие бих излязъл малко на слънце.
Джоузеф също ще дойде.
– И аз – обади се госпожица Харисън.
– Боя се, че вие не бива да идвате – каза Холмс, като поклати глава. – Дори ще ви помоля да останете седнала на мястото си, както бяхте преди.
С израз на неудоволствие младата жена седна отново. Брат ѝ обаче се присъедини към нас и четиримата излязохме. Заобиколихме моравата и се отправихме към прозореца на младия дипломат. Както ни бе казал, в цветната леха личаха следи, но полузаличени и неясни. Холмс се наведе за миг над тях, после се изправи и сви рамене.
– Едва ли някой може да разбере нещо от тях – каза той. – А сега да обиколим къщата, за да видим защо крадецът е избрал именно тази стая. Според мен големите прозорци на салона и на трапезарията биха били много по-привлекателни за него.
– Да, но се виждат от пътя – обади се Джоузеф Харисън.
– Да, разбира се. А тук има и една врата, която би могъл да се опита да насили. Накъде води?
– Това е черният вход, през който се снабдява къщата. Нощем, естествено, е заключен.
– Безпокоили ли са ви по такъв начин и преди?
– Не – отвърна нашият клиент.
– Имате ли у дома сребърни прибори или нещо друго, което би привлякло крадци?
– Нищо.
Холмс се разхождаше около къщата с ръце в джобовете с такъв нехаен вид, който беше съвсем необичаен за него.
– Вие, както разбирам – обърна се той към Джоузеф Харисън, – сте открили някакво място на оградата, където се е катерил човек. Искам да хвърля един поглед.
Младият мъж ни отведе до една разцепена в горния край дъска, от която висеше малко парче дърво. Холмс го доотчупи и го разгледа внимателно.
– Смятате ли, че това е станало миналата нощ?
Не ви ли се струва, че е по-стара работа?
– Възможно е.
– Не личи и някой да е скачал от другата страна, няма никакви следи. Не, не, едва ли тук ще можем да открием нещо. Да се върнем в спалнята и да обсъдим въпроса.
Пърси Фелпс крачеше едва-едва, облегнат на ръката на своя бъдещ шурей. Двамата с Холмс прекосихме бързо моравата и стигнахме до отворения прозорец на спалнята доста преди другите.
– Госпожице Харисън – изрече Холмс с особено възбуден глас, – трябва да останете през целия ден там, където сте сега. Това е изключително важно.