Зонфрид Щрайхер
Деветдесет дни в Червено море
Раждането на една идея
Стоим и гледаме пъстрия свят на кораловото море. Стрелкат се риби с пищна окраска — зашеметяващо разнообразие от форми, цветове и начини на поведение. Точно пред нас, между пипалата на една коралова актиния, без да се стесняват от присъствието ни, се суетят „клоуни“. Две „четиризъбки“ си оспорват хапката, а „зебрата“ не се поддава на опитите ни да я сплашим. Затова пък ято страхливи „юнкери“ се шмугва бързо в защитния клонак на коралите. „Таралежът“ нагълтва вода и като бодлива топка се понася по течението. Яркочервените костури, готови всеки миг да побягнат, следят движенията ни от скривалищата си, а мурената, почти отегчена, се прозява в своята пещера. Над кораловобелия под чудновато нашарени зеленушки ни кимат за поздрав и се гушват в пясъка. „Панцерът“ прогонва натруфения „император“ от владенията му, „пеперудите“ човъркат с острите си муцуни в пукнатините на коралите — движение и багри с неописуема красота!
В същност това е само частица от действителността, защото между нас и тези истински морски бижута има стъкло — дебелото стъкло на аквариума.
Краят на ноември е. Ние — Герхард, Карл-Хайнц, Хорст и аз посрещаме в Морския музей на Щралзунд Юрген, капитана на кораба „Едгар Андре“, който е поел шефство над нас. Показваме му как неговите бивши питомци, здрави и читави, лудуват в басейните на аквариума.
Само преди няколко дена бе пристигнала телеграма: „Носим около 130 риби-хирурзи, риби-пеперуди, мурени, мероу и други коралови риби от Червено море + пристигаме неделя + нужен незабавен транспорт + поздрав капитана.“
Още в началото на обратния преход екипажът ни бе съобщил телеграфически, че уловът е добър. Оттогава постоянно се информирахме за координатите на „Едгар Андре“. Затова и всичко в нашия аквариум бе своевременно пригодено за приема на животните: съдовете за пренасяне бяха готови, кислородните бутилки — напълнени, в басейните за карантина от няколко дена циркулираше прясна морска вода, подновени бяха медикаментите за профилактика.
Когато се качихме на борда, всичко бе както винаги. В каютата на капитана цареше оживление, тъй като, едва дочакали след маневрата за приставане разрешение за свободен достъп, посрещачите се изсипаха от трапа. Много от тях се стекоха при капитана. И сред тази навалица — ние с нашите пластмасови бидони, термоси и кислородни бутилки. Остана ни точно толкова време, колкото да поздравим Юрген с „добре дошъл!“ и набързо да го разпитаме: „Какво уловихте? Къде са рибите? Обработени ли са с медикаменти? Кои не се понасят помежду си? Всякаква храна ли приемат? Какво им давахте? В кои каюти се намират този път аквариумите?“
Бързо и без усложнения приехме рибите. Фантастична колекция! Аквариумът в средата на офицерския салет приличаше на пулсиращ кът от риф. Доста ловкост и умение са били необходими, за да се уловят чевръстите обитатели на рифа, да се пренесат живи до аквариума на кораба и да се запазят невредими в продължение на седмици или дори месеци до завръщането в Рощок.
И какво бе учудването ни, когато неколцина моряци дойдоха да ни кажат, че и в техните каюти има аквариуми. Уловът, грижата и наблюдението на кораловите риби се бяха превърнали във всекидневно занимание за екипажа.
Това бе в неделя. Днес е вторник и Юрген е вече при нас в музея, за да нагледа бившите си храненици. Сега най-сетне имаме време да побъбрим на професионални теми. Почти след всяко плаване се заседяваме по цели часове, за да изслушаме разказите на моряците за подводните им приключения и наблюдения. Чрез тези разговори опознахме много рифове, най-благоприятните райони за подводна работа, пристанищата, времето на престоите, даже имената и привичките на търговските агенти и посредници на нашето параходство. Това, че в подобни случаи винаги ни е трудно да се разделим, положително се дължи не само на професионалния интерес: всеки морски биолог таи копнежа поне веднъж в живота си сам да почувствува красотата на подводния свят около кораловия риф.
Често бяхме обсъждали възможността за провеждане на експедиция до кораловите рифове. Това чудесно, представляващо научен интерес жизнено пространство, играе значителна роля в естествения дом на морето — то не биваше да липсва и в нашия музей. А за да бъде експозицията убедителна, се нуждаехме от много експонати и, разбира се, от точно познаване на живота в рифа. Налагаше се сами да провеждаме наблюденията, да се спускаме под вода, да ловим риба и да събираме корали. Досега ни възпираше разходът на средства и време, но ако искахме да осъществим плановете си, не биваше дълго да отлагаме експедицията. Как обаче да реализираме намерението си?