кренвирши с къри, кафе, доматен сок (закуска) стек със сметана, картофи, карфиол, плодове (обяд) ориз с месо (вечеря)
вторник:
солянка, сирене бри, кафе, мляко
свинско печено, кисело зеле по баварски, картофи
маринована херинга, картофи
сряда:
сандвич по хавайски, кафе, плодов сок сарми със зеле, картофи, плодове наденица на шиш, ризото
четвъртък:
яйца по избор, кафе, мляко
свински стек „Вестмореланд“, картофи, салата от зеле
студено плато
петък:
сандвич „Браумайстер“, кафе, доматен сок пържена писия, картофи, запържено масло, салата кнедли, боровинки
събота:
пържени яйца с шунка, кафе, мляко
наденица с грах, пудинг
домашна пача, сос винигрет, пържени картофи
неделя:
малък стек с гъби, кафе, мляко
заешко печено, пресен грах, картофи, сладолед
студено плато
Всеки четвъртък и неделя се събираме на кафе. Мотото за неделята е:
„Умереност да бъде твоето повеление,
защото лакомията води в отвъдното селение.“
Смяната на въздуха и добрата храна ни превръщат в истински чревоугодници, макар и да ни е срам да си го признаем. Ако продължаваме така, наличният оловен баласт няма да ни стигне, за да изравним теглото си с подемната сила на водата. Как ли ще се спускаме в Червено море с тия тлъстини?
Показвам с упрек коремчето си на готвача, но той реагира веднага:
— Знаете ли, аз си имам един девиз: „Мъж без коремче е половин мъж!“
Като готвач на кораб, който превозвал туристи по линия на профсъюзите, се научил да приготовлява пикантни ястия. Просто готвенето му доставя удоволствие.
— Тогава защо напуснахте? Или защо не станахте с вашите способности готвач поне в интерхотел?
— Да, защо наистина? Защото, от една страна, бих искал да видя колкото може повече от широкия свят, а като готвач имам възможност да пътувам по различни маршрути. От друга страна, моряците са хубави хора. Сред тях се чувствувам по-добре, отколкото на брега. Добре ми е и със семейството, но всеки път, когато тръгвам на път, сякаш се събуждам за нов живот. Изобщо, докато жена ми е съгласна, ще продължа да плавам.
Макар да съм само от няколко дни на борда, вече съм в състояние да го разбера донякъде. И за мене „Айхсфелд“ се превърна в плаващ дом в най-добрия смисъл на тази дума.
На юг
В Ламанша е оживено. Пред нас и зад нас — различни по големина и националност кораби. Не ме учудва, че тук често стават сблъсквания.
Все още ни придружават селдови и сребристи чайки, които алчно се спускат върху всеки къшей, изхвърлен през борда. Все още виждаме и стръмните варовикови скали на английския бряг. През Ламанша се насочваме към Атлантика. Въздухът става по-топъл, усеща се въздействието на Гълфстрийма. Най-сетне достигаме и остров Уесан, най-западната точка на Франция. Оттук поемаме курс на юг.
Проклинан от моряците заради честите щормове и силното мъртво вълнение, Биская ни посреща с кротостта на девойка. Само идващото от Атлантика мъртво вълнение поклаща ритмично кораба. В океана сме. Под нас — безкрайни дълбини, около нас — безмерна водна шир. Рядко съзираме кораб в далечината. Струва ни се, че сме захвърлени някъде между небето и земята.
Поглеждам надясно през борда към непрекъснато прииждащите колкото човешки бой вълни. Що за сила се крие в тия водни планини, които си играят с нашия стоманен колос като с топка! Дни наред трябваше да се борим с тях, докато съзрем бряг. Океанът! Притиснат от неговата необятност, се чувствувам дребен и незначителен и в същото време — малко нещо негов покорител. Стоя отпред на носа, гален от попътния вятър. Несъзнателно вдишвам по-дълбоко. Свободен и необременен, далеч от напрежението в големите пристанищни градове, прекъсвам последните мостове към „съществуването“ си на брега и започвам нов живот, живота на моряк. Първият ден в открито море — това е незабравимо събитие!