Случва се делфини да плуват часове наред пред по-бавни кораби, което е дало повод за съчиняването на не една и две трогателни истории. Никой кораб не реже просто ей така водата, а я тласка на известно разстояние пред себе си. Затова ние сега се опитваме с един булб на носа да намалим колкото е възможно съпротивлението на водата. Делфините отдавна са открили тласкащото действие на водата при носа и го използват, за да пестят сили.
За един морски биолог непосредственото наблюдение на животните в океана е неоценимо. Нито един учебник не може да замени натрупаните по естествен път знания. А как да представим в нашия музей живота в морето, ако сами не сме го почувствували?
Всеки от нас прави наблюденията си от различна гледна точка. С рефлекса на препаратор Едвард проследява формата и цвета на морските обитатели. За делфините той казва: „Наблюдавах съвсем точно поведението и преливането на цветовете. Следващите, които ще препарирам, ще бъдат още по-хубави!“
В същност това е и нашата крайна цел.
Лисабон
Два дена и половина, откакто напуснахме Антверпен. Приближаваме Португалия. Изникват планинските вериги на провинция Естремадура. Минаваме близо до насечения нос Карвоейру и продължаваме все покрай брега. Дълбочината тук е само 30 метра. Маркировки за рибарски мрежи и ята от буревестници, качурки и рибояди сочат рибните места. Заобикаляме стръмния бряг на нос Да Рока и на изток пред нас се открива хълмистият пейзаж на португалската столица заедно с входа на пристанището. Навлизаме в широката до 3 км река Тежу. На левия бряг се издига внушителната крепост Белем. Построена между 1515 и 1521 година със защитна цел, тя се превърнала по-късно в държавен затвор с лоша слава. Нагоре по реката Паметникът на откривателите посреща влизащите кораби. Този огромен монумент е изграден през 1961 година в чест на Бартоломео Диас, Васко да Гама и Алварес Кабрал, потеглили оттук на големите си откривателски пътешествия. Опънат високо над Тежу, дългият мост Портазгу се надвесва над пристанището.
Поглеждаме в мътната вода на реката и не вярваме на очите си — течението влачи големи медузи. Истинска загадка! Как са дошли тези морски животни в сладката вода на Тежу? Един поглед върху картата на Португалия и всичко е ясно. В горната част на устието си реката образува голямо езеро. При прилив морето изтласква обитателите си в езерото, където те изчакват отлива, за да се върнат отново с него. Сега има отлив и водните маси като отприщен бент се устремяват към морето.
Какви ли риби може да се срещнат тук? Карл-Хайнц напразно хвърля въдицата. Не помага даже и прясното месо от гулаша вместо стръв. Течението е прекалено силно и оловната тежест не може да стигне дъното. И трима португалци опитват късмета си в един тих залив. Рибарските им принадлежности се ограничават с навита на дъска връв, олово и четири-пет кукички. Оловната тежест описва кръгове над главите им, полита далеч напред и… нищо.
Лисабон е живописен и обаятелен град. При земетресение през 1755 година две трети от него били изцяло разрушени. Въпреки това има много интересни старинни постройки. Преброждаме надлъж и нашир построения на много хълмове град. Модерни магистрали контрастират с тесни и криви улички. Докато Булевардът на свободата е ограден с низ от дървета, изпъстрен с цветни алеи и осеян с паметници, то в бедняшките улички ни се струва, че протегнем ли ръка, ще докоснем отсрещните къщи. Тук живеят обикновените хора. Над улиците са опънати въжета с пране, а под тях пулсира самият живот. По тротоарите пекат на скара сардина, скумрия, октоподи, калмари и охлюви, а пушекът разнася дразнещи обонянието миризми. Сардината ухае приятно, но октоподите вонят на опърлени мъжки чорапи. Какъв ли вкус имат? Гостоприемно ми предлагат да опитам и се усмихват на обърканата ми физиономия. Изглежда все пак нещо липсва, защото без подправки и гарнитура вкусът е същият като миризмата. Храбро изяждам подарения ми южен специалитет, макар и дълго да го дъвча.
Атмосферата на пазара е екзотична. Стоката и начинът на търгуване са съвсем необичайни за нас. Тук има плодове и зеленчуци, които никога не сме виждали, месо с дебела коричка от сол, живи домашни птици и питомни зайци. Къс разрез през гръкляна на пилето, силен удар по главата на заека и купувачът получава прясно закланото животно. На щандовете за продан на риба се оживяваме. Изпитвам истинска болка, че тези чудесни екземпляри няма да влязат в колекцията ни, а ще бъдат изядени. С научна педантичност регистрираме видовете: морска лисица, сафрид, хек, сардина, карас, барбуня, риба-сабя, морска платика, котешка акула, морски език, миди-сърцевидки, черни миди, стриди, калмари, октоподи, скариди, лангусти, омари, плаващи раци и дългокракият морски рак-паромола.