По време на работа съзнателно се излагаме още отсега на жежкото слънце. Наближаваме Суецкия канал. Непрекъснато срещаме делфини и морски костенурки. Истинско преживяване за нас е прекосяването на морските протоци Бонифацио и Месина.
Тесните морски пътища крият особено очарование. Любуваме се като от купето на влак на градове и пейзажи. След дългите дни в открито море едно такова развлечение е добре дошло. Мнозина стоят с далекоглед и фотоапарат до перилата. Само на мостика е напрегнато. След теснината при Бонифацио (между Корсика и Сардиния) идва Месинският проток. Отдалече виждаме черносив конус лава да се въздига на хиляди метри височина. От кратера бълват плътни облаци дим. Насочваме се към остров Стромболи, един от малкото все още действуващи вулкани. През бинокъла виждам ясно селища, покатерили се по планината. Светлобоядисаните къщи приличат на пчелни пити, прилепени в тъмния камънак. Островът има около хиляда жители. Как може да усещаш под себе си клокочещата лава, да гледаш денем пушека, а нощем — червеното огнено сияние и въпреки това да живееш тук? За мене това е истинска загадка.
Личи вулканичният произход и на съседните Липарски острови, които стърчат от водата като огромни гранатени късове. Стигаме върха на италианския „ботуш“. Зад тясната и песъчлива крайбрежна ивица се извисяват стръмни планини. Между голите сипеи се откроява ярката зеленина на терасовидно разположените насаждения. При този климат на южния склон сигурно вирее превъзходно грозде. Дълбоки долини прорязват планинския масив. Модерни улици се вият покрай отвесните скатове на брега, а над ерозираните долини са се опнали дълги мостове. Накъдето и да погледнеш — наляво към континента или надясно към Сицилия — от едновремешните самобитни градчета и селца няма и следа. Сега туризмът оформя пейзажа. А зад бетонните хотели започва рядката тревиста и храстовидна растителност на Сицилия — там още властвува беднотията.
На мръкване минаваме между нос Пелоро и Tope Кавала, най-тясното място на протока, само една миля. На юг се вижда Месина, разрушен напълно от земетресението през 1908 година и впоследствие амфитеатрално изграден в подножието на околните планини. Сякаш вещаещ беди, зад тях, на 3000 м височина се устремява в небесата вулканът Етна.
Задържаме се в Средиземно море повече от два дена. В тези ширини рядко се срещат птици, делфини или летящи риби. Затова пък толкова повече са ивиците петролен клей — печален знак за интензивно корабоплаване и транспорт на петрол.
Капитанът бърза да пристигнем колкото е възможно по-рано в Порт Саид, за да пресечем Суецкия канал с кервана още на следващия ден.
Черният континент
Слънцето току-що изгрява на хоризонта, когато хвърляме котва пред Порт Саид. Африка! Веднага изникват и първите пришълци от този континент — големи богомолки. Може би за тези насекоми с чудновата форма и дълги пипала нашият кораб е бил спасителен остров. В 7.00 часа термометърът показва 28 градуса, влажността на въздуха е висока, горещият дъх на Африка ви опарва.
Когато пристигнахме, чакаха само шест кораба. Сега, малко преди 8.00 часа, те са вече деветнадесет. Непосредствено до нас са спрели „Яна Прия“ от Бомбай, „Раковски“ от Варна, „Баяк“ от Лимасол и един съветски риболовен кораб от типа „Тропик“, който положително е строен в Щралзунд. Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме, да чакаме и пак да чакаме.
В този момент се появява първата лодка с представители на местните власти и започва да обикаля корабите. Изглежда потръгва. Горките ние, нищо неподозиращи! Тези египтяни само искат да разберат кои сме, откъде идваме и къде отиваме. А на въпроса: „Have you cigarettes?“5 не бива да отговаряме само с голо; „Yes!“ Това би било неучтивост, която обикновено се заплаща с последното място в кервана. Разни страни, разни обичаи.
След обяд бавно се преместваме към вътрешния рейд на Порт Саид и се срещаме за пръв път с Африка. Минаваме край укрепения вход на пристанището и пъстроцветните рибарски лодки, край полуразрушения паметник на Лесепс и сградата на Управлението на канала, подобна на джамия. Плътно ни следва тълпа от търговци с лодките си, които безразсъдно се опитват да се качат в движение на палубата. Всичко около нас е ново, възбуждащо — видът на хората, гъмжилото от лодки в пристанището, арабската музика от високоговорителя, богатият на жестове език на арабите, джамиите, животът по улиците, начинът на седене на мъжете, финиковите палми с големи ресничести листа…