Малко след 11.00 часа керванът навлиза в Голямото горчиво езеро. Двадесет и шест кораба, нашият на седмо място. Съдовете в канала са най-малко на пет минути разстояние един от друг и затова минава известно време, докато колоната хвърля котва и се разминава с идващия от юг срещуположен керван.
Междувременно се опитваме да обогатим колекцията си, като хвърляме въдици в глинестомътната вода на Горчивото езеро. Но рибите определено нямат апетит в обедната жега и ние се смесваме с амбулантните търговци. Малко преди тръгването от Порт Саид качихме задължителните египетски придружвачи. При евентуално спиране в канала те ще привържат кораба. Лодките им са разхвърляни на носа и на кърмата. Оборудвани са със специални затварящи се сандъци и представляват един вид плаващ склад със стоки. Корабът заприличва на пазар. На левия борд, на десния борд, на кърмата — едва можеш да си пробиеш път. Навсякъде разтворени сергии с изкусно изковани и гравирани чинии и плотове за маса от мед и месинг, предмети, инкрустирани със седеф, кожени чанти и кесии с ориенталски мотиви, табуретки, украсени с дърворезба, камили от дърво, кожа и плат, излети от калай фигури — има хубави неща, но и много кич. Който си мисли, че може просто ей така да погледа и да отмине, познава зле тези търговци. Те те задържат, карат те да вземеш стоката в ръка, да изслушаш търпеливо от какво чудесно качество е, че никъде не можеш да я купиш толкова евтино и не само това, ами изобщо не можеш втори път да срещнеш такова нещо, че търговецът не припечелва от сделката и пукната пара. Като потенциален купувач ти си винаги „приятел“ на търговеца. Често чуваш: „Само защото си ми приятел, ще ти продам по-евтино.“ А който няма пари в брой, може да замени чорапите, ризите, панталоните, пижамите, обувките си и изобщо всичко, което притежава.
Размяната, първоначалната форма на търговията, е нещо съвсем обичайно в южните пристанищни градове. Така от английското change моряците изковаха жаргона schinchen — сменям, разменям, обменям. Изкушението да си купя някакъв хубав предмет е голямо, но после решавам, че по пътя ще намерим и по-евтини сувенири от Африка.
Пресичаме южната част на Суецкия канал. И тук, както навсякъде, отстраняват последиците от войната. Събарят руини, строят нови къщи, прочистват затлачените места на канала — скоро ще влезе в експлоатация разширението на този воден път. По протежение на брега се редуват станове с палатките на хилядите египтяни, които работят тук. Те пренасят огромни земни маси — с модерна техника, с колички, но и с кошници от лико, както фелахите по времето на фараоните. В строителните участъци, където няма техника, човешкото гъмжило е като мравуняк. По пътеките между канала и насипа потокът на работниците непрекъснато тече, а слънцето безмилостно изпраща от небето палещите си лъчи.
Червено море всъщност е синьо
Дългоочакваният миг наближава. Пресякохме канала, пилотите и швартовчиците напуснаха кораба, Суец остана вдясно зад нас. В 16.25 часа минаваме покрай фара на Порт Тауфик, навлизаме в Суецкия канал и ето ни в Червено море!
Какво ни очаква тук? Кога ли ще идем за пръв път до кораловите рифове? Какви ще бъдат плодовете от нашия труд?
Като ръководител на експедицията не мога да не се притеснявам. Независещи от нас фактори могат да ни попречат: продължителни щормове, заради които да не стигнем до рифовете, въоръжен конфликт в този район, който да провали целия маршрут, или пък болести, които да ни направят неработоспособни…
Но, както се казва, да не чуе дяволът, вече сме почти до целта.
Вляво от нас, зад тясната песъчлива крайбрежна ивица на Синайския полуостров, се издигат огромни планини, високи от 1500 до 2600 метра. Над тях се извисява внушителният Джебел Шербал, чиито разпокъсани скални отвеси от червеникав гранит са прорязани от редица диоритни и порфирни жили. Съзираме малкото селище Тор. Преди 100 години тук е имало само няколко ниски колиби с кубична форма. Ако имаше възможност, Ернст Хекел би купил, опаковал и изпратил в родината си целия Тор — такъв, какъвто го е заварил през 1873 година. Защо ли? Защото колибите били изградени изцяло от коралови образувания, а само в едната си стена някои от тях имали повече и по-хубави коралови блокове, отколкото можело да се намерят в повечето европейски музеи.