Знаем, че крайбрежието пред Тор е осеяно с рифове и че през миналия век Хекел, Еренберг, Рансоне, Фрауенфелд и други естествоизпитатели се срещнали тук за пръв път с подводния свят на кораловото море. Може би и на нас е отредено щастието на откриватели?
Щастливи, че най-сетне плаваме във водите на богатото на корали море, изпращаме по радиото поздрави у дома: „Скъпи колеги! Пристигнахме на двадесет и трети август в 16.00 часа. Червено море в същност е синьо. Пътуването до тук бе изключително интересно и полезно. Завършихме техническата подготовка, условията за работа на «Айхсфелд» са чудесни, заемаме се с най-главното.“
През тази нощ, изпълнени с очакване, седим на лодъчната палуба, отпиваме от питието на експедицията — сок от грейпфрут с джин и лед — и спорим, бистрим политиката и философствуваме чак до сутринта. Знойната жега е понамаляла — само 30 градуса на сянка. Повява топъл вятър, разпенената вода около кърмата фосфоресцира, над нас се издига прозрачният свод на южното небе. И мислите ни отвеждат далеч — към проблема за безкрайността, случайността и необходимостта, както и за отговорността на учения в наши дни. Хубаво е да имаш време и желание за такива разговори.
Докато траят нощните дебати, отминаваме Синайския полуостров, през протока Губал напускаме Суецкия залив и поемаме курс север-североизток по Тиранския проток към залива Акаба — единственото пристанище на Йордания. Престоят ни трябва да продължи само няколко часа. Капитанът е длъжен да съобщи, че сме пристигнали, и да уговори по-късна дата за разтоварване. С други думи, пристигнали сме само за да кажем: „Ето ни нас и «Айхсфелд», имаме такъв и такъв товар за Акаба, кога можем да дойдем и да разтоварим?“
Такива работи не бива да се уреждат телеграфически или чрез трети лица. В никакъв случай! Капитанът е длъжен лично да се представи. „Тук ще можем да разтоварим след 60 дни!“ — с тази новина капитанът се връща от пристанищните власти.
Три дни продължаваме все на юг към град Ходейда, отдалечен на около 2000 км, където церемонията трябва да се повтори.
Откъм кърмата духа силен вятър и гони пенещите се гребени на вълните. Истински божи дар! Сутринта, когато излязох от хладната каюта на палубата, имах чувството, че нещо ме удря по главата или че съм попаднал в сауна. 38 градуса по Целзий, над 90 процента влажност на въздуха — и това още в 7.00 часа. Всичко е мокро, сякаш ръми дъжд. От порите се стичат вадички пот. Добре, че е този силен североизточен вятър — да облекчи поне малко страданията ни. Изобщо тропическият климат ни създава големи трудности. Единствен йохен не усеща почти нищо от горещината. Една от светкавиците на подводната камера не работи. Може би последици от настъпващата корозия. Часове наред търси упорито повредата. От време на време автоматично става и излиза на чист въздух. Но само след няколко секунди се връща целият облян в пот, с широко разтворени от уплаха очи и изпъшква: „Това ако не е шокова терапия!“
Струва ми се, че слънцето съсредоточава цялата си енергия върху нашия кораб. Облягам се на дървените перила на мостика, но веднага се дръпвам като опарен от нагорещена печка. Пристъпям от крак на крак — така ми горят ходилата. За обувки с тънка подметка не може и дума да става. Сигурно бихме могли да изпържим яйца на тези огнени плочи.
Въпреки зноя се налага да приключим с довършителните работи в металния контейнер. Дъхът ни почти спира, вътре термометърът показва 46 градуса по Целзий. Какво ли ще бъде още по на юг, където температурите ще продължат да се покачват? За наша радост на борда има малък плувен басейн, който постоянно се пълни с прясна морска вода. Каква наслада! Не съм и мислил, че вода с температура 30 градуса може да ми се стори толкова хладка. Да работиш при тая жега и особено докато се приспособиш е истинско мъчение. Възхищавам се от моряците, които търпеливо отстраняват с компресорни чукове ръждата от палубните надстройки. При това са добре облечени, за да се пазят от прах и отломъци. С уважение мисля и за мъжете долу в машинното отделение, които при 50 и повече градуса осигуряват спокойно плаване. Не проумявам как може да се стои и около нажежената кухненска печка.