Сега на собствен гръб разбирам защо причисляват Червено море към най-неблагоприятните за човека климатични области. Физическото и психическото натоварване са големи, така e намаленото работно време на моряците и надбавките към заплатата за тропически рейсове не носят истинска компенсация. Отсега нататък завързаната около врата кърпа, която попива потта, се превръща в необходимост. Пазим и главите си от знойните лъчи на слънцето, което заплашва да изсуши мозъците ни. Служим си с какво ли не — от бродираната носна кърпичка до овчарския калпак. Външният ни вид е най-малкото странен. Вахтеният на мостика прилича на пират, който претърсва с очи хоризонта с надеждата да съзре кораб за плячкосване. Безразлично ни е как изглеждаме — при тези температури красотата отстъпва място на целесъобразността.
Климатът предразполага към инертност и отпуснатост, но тях на кораба не ги търпят. На обяд се отправяме към салета, обути с джапанки и облечени само с фланелки и спортни гащета. Старпомът ни връща и учтиво ни помолва да спазваме реда. В салета имаш право да влизаш само в прилично облекло, т. е. панталон, риза, чорапи и обувки. В началото този регламент ни се струваше прусашки строг, но с течение на времето разбираме, че не сме прави. Редът и дисциплината на кораба имат почти казармен характер, но без тях не може. Всякакви нарушения биха могли да причинят загуби или дори нещастни случаи. Стара истина е, че от опасна ситуация може да се излезе само когато заповедите се изпълняват стриктно, по военному. Оттам и строгият режим на борда, с който, щеш не щеш, трябва да се съобразяваш. Той не е самоцел, защото служи в крайна сметка за самосъхранение. В същност дисциплината на „Айхсфелд“ се разбира от само себе си. Взаимоотношенията са открити и приятелски.
Рейдовете пред всяко от пристанищата в Червено море имат особена слава. С най-лоша е този пред Ходейда. Корабите са наблъскани един до друг в мътната вода на плиткия залив Иза. Слабият вятър откъм морето носи задуха. Тук властвува най-неприятният климат в Червено море: средна годишна температура — над 30 градуса, относителна влажност на въздуха — повече от 90 процента, средногодишен валеж — 80 милиметра.
При какъв климат човек ще се чувствува добре, зависи естествено от това, към коя раса принадлежи и къде е расъл. Средноевропеецът понася общо взето добре температура на въздуха 22 градуса и относителна влажност 55 процента. Но температура от 40 градуса и влажност 90 процента са почти непоносими за него. Такъв е климатът лятно време в Ходейда: на местния език — Al Hudaydah — пристанището на йеменската арабска република. Тук трябва да свалим значителна част от товара. Кога ще стане това, е напълно неизвестно. Приближаваме външния рейд и виждаме на хоризонта гора от мачти, която няма и няма край. Над 40 кораба чакат тук от седмици и месеци. Сред тях е и „Фюрстенберг“, приличащ досущ на нашия. Той има да разтоварва в Ходейда само 300 тона и като линеен кораб е с предимство. Въпреки това чака почти 50 дена. До нас един товарен кораб от Югославия стои на котва над четири месеца и екипажът му се осланя единствено на надеждата, че е първият поред. Някои се изхитряват да влязат по-навътре в морето, където климатът е малко по-поносим и може да се добива питейна вода. Други, регистрирали се преди седмици, междувременно са се отбили в съседни пристанища и скоро също ще се наредят на опашката. Вносът на някои арабски страни през последните години нарасна толкова много, че пристанищата едва смогват с товаро-разтоварните работи. Кеят в Ходейда е с две места и няма собствени кранови съоръжения. Трябва само да погледнем към външния рейд, за да изчислим колко дълго ще се наложи да висим тук. Гледката зад борда също не е окуражителна — водата под нас е безутешно мътна. При гмуркане едва виждаш протегнатата си длан. Влизането не си струва риска.
Дано по-скоро се махнем оттук! Но кога?
Капитанът на „Фюрстенберг“ току-що беше при нас и каза, че ако имат късмет, ще ги извикат утре сутринта. Дали не бихме могли да им дадем поне замразените бройлери? Да ги държим още два, три месеца на борда е рисковано. Освен това скоро свършва рамазанът — ориенталските пости, — така че нашите бройлери са тъкмо желаната стока. После, влезли веднъж в пристанището, ще се опитаме, естествено, да се освободим и от останалия товар. А ако „Фюрстенберг“ не успее, ние ще поемем още тук, на външния рейд, неговата стока, за да чака поне само един кораб. И ако след това ни се удаде да заемем мястото на „Фюрстенберг“ на опашката — ето това би бил истински удар. Варианти не ни липсват, но какво ще стане в действителност, не можем да кажем. Утре ще знаем повече.