Вечер движението под водата се усилва. Дългоопашати скатове — сами, по двойки или на големи групи — като че ли не плуват, а само леко се поклащат. В един от тях се е впило прилепало. Величествено преминава манта, насочила напред като същински рога продълговатите израстъци на главата си. Тежко се приближават морски костенурки, острите гръбни перки на първите акули стърчат над водата. Близо до „Айхсфелд“ кацат с нежен удар на крилата и с извита във формата на дъга шия три пеликана, които убиват скоростта на полета с разперените си криле.
Става тъмно и рибите се събират в конуса на корабните светлини. Плуващите раци се раздвижват, появяват се големи червени скариди, светлината привлича малки акули. Скумрии и калмари преследват тигровите костури. Опитат ли се малките костури да се отскубнат от враговете си, калмарите излитат като стрели от водата, правят широк кръг във въздуха и падат със силен плясък обратно в морето.
Докато чакаме, използваме всяка възможност за риболов. С помощта на въдици, кепчета и заредени със стръв кошове попълваме парче по парче колекцията си. Хорст и Едвард са неуморими въдичари. За стръв им служат тигровите костури, които се хващат много лесно с кепче, както и с кашкавал, салам или месо. Отначало моряците се отнасят скептично към заниманията ни. Но след като рибите започват да се мятат една след друга около въдиците, даже и малки баракуди кълват, рибарската страст обхваща и тях. Между капитана и нашия препаратор се разразява истинско съревнование за най-добър въдичар на „Айхсфелд“. В мътната вода рибата непрекъснато кълве. Едва си допрял куката до дъното и вече нещо поривисто задърпва въдицата. Можеш да си помислиш, че си уловил най-малко петкилограмово парче. Най-често обаче това са дребни морски сомчета, които притежават невероятна пъргавина. Въдичарите са отчаяни от неуморимото им желание да кълват. Нима в края на краищата ще занесат у дома само бодливи сомове? Случва се да захапят и други видове: тюлурил, саурнда, паламуд и риба-сабя. И дамите се стараят — те измъкват първата риба-кълбо.
Още през първия ден на Едвард му се случва нещо необикновено. Клъвва акула. Вярно, съвсем малка — само 60 см, — но така или иначе акула. Едвард сияе от щастие. Погледът му говори: „Е, кой ще излезе насреща ми?“ Малко по-късно капитанът улавя една тъпичка, но затова пък дълга баракуда и резултатът от мача — корабът срещу науката — отново се изравнява.
Една вечер от палубата проехтява викът на Хорст: „Бързо, мрежата! На въдицата морска лисица!“ Докато капитанът свети с фенерчето, а Хорст с усилие удържа съпротивяващата се плячка, аз се опитвам да я вкарам в мрежата. При вълнение и в мрака това съвсем не е толкова просто. Най-сетне като че ли успявам. Изтеглям мрежата по корпуса и какво да видим! Учудването ни се сменя със звучен смях: оказва се, че сме посветили цялата си въдичарска страст и сръчност на… голям стар парцал за дъски! Кой може да предположи, че на дъното на Червено море ще се намери такъв пошъл продукт на цивилизацията?
Градусът на настроението ни се покачва, когато Едвард, останал без дъх и целият облян в пот, се връща без кепче. Трескаво търсил навсякъде ключа за контейнера, а той се намирал, не щеш ли, в джоба на панталоните на Герхард, който пък отишъл на кино. Обясняваме на Едвард, че междувременно морската лисица се е отскубнала. Той просто ще се пръсне от яд: „Точно когато не какво да е, а морска лисица кълве, някои, представете си, ходят на кино!“, гласи неговият обвинителен коментар. Понеже Едвард упреква ожесточено и самия себе си, ние му наливаме за успокоение чисто вино. Кръщаваме плячката „парцалива морска лисица“ и й даваме научното определение „raja lappus horsti“. По-подробно описание на този нов вид морска лисица би било излишно.
Въдичарите често издърпват само празната корда, отрязана гладко като с нож точно над кукичката. Кой може да върши това? Тръгваме по следите на престъпниците: това са плуващите раци, които с дългите си, силни и остри щипци постоянно създават неприятности на нашите въдичари.