Тези инциденти не намаляват рибарската страст, точно обратното — усилват я. Не попречва дори и липсата на достатъчно принадлежности. Моряците знаят как да се справят и сами. Достатъчни са им корда, кукичка и дъска за навиване на връвта.
Днес след обяд повикват най-сетне „Фюрстенберг“ в пристанището, а утре ще го последваме и ние.
На палубата е оживено. Малко преди полунощ виждам наредените във верига въдичари и не мога да сдържа усмивката си. Картината наистина е комична. Тринадесет глави стърчат над фалшборда и слухтят напрегнато в нощта. Подръпват от време на време връвта. След всеки две, три дръпвания — силен замах с ръката. После всичко се повтаря — без прекъсване, без умора. Самото действие се развива в душна лятна нощ под звездното небе на Ориента. Струва ми се толкова странно, че просто трябва да се изсмея на глас, което прави, меко казано, лошо впечатление на вглъбените изцяло в дейността си въдичари. Но да не бъда несправедлив — това развлечение е добре дошло за всички, то в крайна сметка служи и на нашата цел.
Ето ни и в пристанището на Ходейда. Щастливи сме, че чакахме само десет дена. До обяд „Фюрстенберг“ беше вече обработен и ние включихме главния двигател. Пилотът трябваше всеки момент да се появи. Но какво беше разочарованието ни, когато видяхме пилотската лодка да се връща. Настроението спадна под нулата. Затова пък толкова по-голяма беше радостта ни, когато след обяд ни разрешиха влизане. Ще разтоварят бройлерите през нощта и още на сутринта ще продължим. След няколко седмици ще се върнем, за да се освободим и от останалата стока. Преди това ще се отправим към най-южната точка на нашето пътешествие — Аденския залив и Джибути.
Събуждам се към пет часа. Поглеждам към слънцето, което свети точно в лицето ми, и както всяка сутрин в продължение на няколко секунди се ориентирам във времето и пространството. В кабината е приятно хладно, по всяка вероятност около 22 градуса, въздухът не е вече така влажен. Затова спахме непробудно и дълбоко. Щом вахтеният не ни е събудил, значи не сме стигнали Баб ел Мандеб. През прозореца забелязвам скалист остров. Още сънен, питам на мостика: „Какво беше това отдясно?“ — „Остров Сейла, а зад него е Етиопия.“ Сбогуваме се с Червено море. След два часа сме в Аденския залив и в Индийския океан.
„Врата на тъгата“ или „Врата на сълзите“ — означава в превод Баб ел Мандеб, онзи воден път, по който някога стотици хиляди африканци са били отвличани в робство. Колко страдания, колко политически интриги е понесъл този район! Потъпквайки правата на коренното население, колониалните сили си осигурили стратегически излаз на Червено море. Англия се установила на остров Перим, в Аден, Южна Арабия и на сомалийското крайбрежие; Франция окупирала Джибути, а Италия превзела Еритрея и Абисиния. Джибути, към който се приближаваме, е бил в продължение на 115 години колониално зависима област.
Бабелмандебският проток предопределя в значителна степен хидрологичните и биологични особености на Червено море. Широк само 26 км и сравнително плитък, той е единственият естествен излаз на Червено море към Световния океан, както и единствената възможност за водообмен с Индийския океан. Рязкото разграничение на океана има своето хидрографско въздействие. Както усетихме на собствен гръб, в Червено море преобладава горещ и сух тропически климат. Последица от него са много силните изпарения. Тъй като редките валежи не могат да осигурят приток на сладка вода, Червено море би трябвало да изсъхне, ако в него постоянно не постъпваше вода от Индийския океан. Но и тя е солена, поради което солеността на Червено море с течение на хилядолетия е нараснала. Естествено тя е най-висока там, където притокът от океана е най-оскъден, т. е. в северната част. Така ако солеността на океана е 3,5 процента, в Суецкия залив се покачва на 4 процента, а Червено море е най-соленото море на Земята.
Дълго ще помня пътуването през Бабелмандебския проток. От двете ни страни се издигат вулканични носове, а между тях се подават скалистите образувания на остров Перим. Планините на африканския бряг напомнят високи вулканични конуси, искрящобелият пясък по крайбрежието издава присъствието на коралов чакъл. Температурата на морската вода се понижава. Навлизаме във водообменната зона на Аденския залив, която е причина за студената, богата на хранителни вещества и следователно мътна вода. Ненадейно тя сменя цвета си. От пеленгаторната палуба ясно виждам един оловносив воден клин. С всеки метър цветът и състоянието на водата се изменят. Животинският свят става по-богат. Отляво и отдясно минават делфини, които непрекъснато се заиграват във вълната на носа. Влачат се пелени от водорасли. Сред тях гъмжи от малки рибки. Те търсят подслон даже и под дребните, колкото човешка длан, снопчета от водорасли. Ята от морски птици насочват вниманието ни към големи риби, устремили се към плячката си. Съдейки по леката дъга, в която се извиват над водата, решаваме, че са малки делфини. Чак когато няколко от тях излитат с висок скок във въздуха, разпознаваме рибите-тон. Пред тях заргани, подобно на стрели, се опитват да се спасят с бягство.