Йохен леко се примъква с подводната камера към пасящите риби. Една снимка на „закусващите папагали“ би сложила великолепно начало на снимачната работа под вода. Но „коралоядците“ не проявяват никакво разбиране към съкровените ни желания и не ни допускат на разстояние, откъдето бихме могли да снимаме. Оставяме ги и се насочваме към външния риф. На самия рифов ръб ми се случва нещо невероятно. Имам чувството, че съм турист, който по невнимание е попаднал върху отвесна скала, навежда се и поглежда от тази главозамайваща височина надолу, където краят на пропастта се губи в мъгла. Без да искам забавям ударите на плавниците. Със затаен дъх се отдалечавам от рифовия ръб. Внезапно пред мене се открива безкрайна бездна, в която вися като безтегловен. Струва ми се, че всеки момент ще пропадна. Така трябва да се чувствува космонавт, който излиза в Космоса, си мисля аз. Бистротата на водата позволява на погледа да проникне на дълбоко и да проследи прехода от светлозеленото на повърхността през всички нюанси на синьото чак до черното на зловещата глъбина.
Обхващат ме противоречиви чувства — радостна възбуда и трепетен смут, желание за приключения и предпазлива сдържаност. С най-голямо удоволствие бих се хванал за нещо. Нищо чудно, че на някои им се завива свят, става им лошо и не могат да преодолеят рифовия ръб.
Скоро се отказвам да плувам навътре и се връщам. Разглеждам рифа „отвън“. Каква прелест! Симфония от цветове, пред която избледнява всичко видяно досега. Речникът ми не е достатъчно богат, даже и суперлативите не биха били достатъчно изразителни, за да се опише тази картина. „Кораловият риф не може да се опише, трябва да се види!“ — писа Ернст Хекел преди повече от сто години за подводния свят около Синайския полуостров. Щом като на този велик и опитен в писането биолог му липсват думи, то аз няма защо да се срамувам от неумението си да се изразявам. Тук всичко е просто смайващо — структурите, формите, движенията, цветовете!
Застанал от външната страна на рифа, скоро се усещам самотен, изоставен и несигурен. Подобно на милионите риби около мене и аз търся закрила вътре в рифа. Плувайки покрай рифовия ръб, добивам по-цялостна представа. Там, където макар и за малко се прекъсва рифовият покрив, нарязаната коралова стена внезапно се спуска отвесно в продължение на 10–15 м към тясна тераса и оттам продължава косо надолу, където се губи в мрака на небитието. Като сенки преминават риби и ни мамят да изследваме и техните дълбини. Но на нас ни е достатъчна и горната, пропита от светлина част на рифа. Тук има най-голяма концентрация на организми. От живота, който се възпроизвежда тук, се хранят и дънните обитатели. Само в тази част от кораловата стена, която виждам, а тя е около десетина метра, в кораловия клонак между ръба на рифа и пясъчната тераса трябва да вегетират милиарди малки полипи, милиони раци, миди, охлюви, морски звезди и морски таралежи, за стотиците хиляди риби да не говорим. Изчисляването на точни данни е почти невъзможно, защото кораловата стена не е гладка, а е безразборно прорязана от пропасти, пещери, цепнатини, улеи и дупки. Растящите върху тях корали образуват понякога непроходим гъсталак. Във всяка дупка, във всяка пещера, във всеки коралов храсталак, под всяко камъче се натъкваш на живот — пулсиращия живот на кораловия риф. При това ние обхващаме с поглед само 50 — 60 метра, а рифовете се простират хиляди километри на север и хиляди километри на юг. Те ограждат по същия начин и източната част на Червено море и заобикалят почти всеки остров. От само себе си се разбира, че в музея можем да покажем само една минимална част от всичко това. Кои рифови форми са най-характерни за Порт Судан? Това не може да се установи на едно единствено място. Необходими са редица изследвания.
Искам да дам знак на Йохен да продължи огледа на рифа, когато забелязвам, че преследва с подводната камера една риба-таралеж. „Боздуганът“ се чувствува нападнат, нагълтва голямо количество вода и като същинска бодлива топка се понася напред. Бодливият приятел застава пред камерата като за портрет. По-хубаво от това здраве му кажи! Но при натискане на копчето електронната светкавица засича. Йохен търси смутен дефекта. Междувременно „топката“ се свива, като че ли някой я е продупчил и изчезва в пукнатините на рифа. Сякаш за да ни се присмеят, в този момент покрай нас се изнизват цяло ято риби-папагали, които постоянно изпускат бели пясъчни облачета. Значителна част от кораловия пясък там долу, пред склона на рифа, е минала през червата на тези „коралоядци“.