Точно под лодката ни една мурена, наподобяваща огромна змия, измъква горната половина на тялото си от скривалището. Отваря муцуната си, сякаш се прозява — истинска скучаеща дама. Нашето присъствие изобщо не я интересува. Ето удобна възможност да изпробваме харпуните. Бързо донасям един от лодката и издебвам отстрани тъмнокафявия рифов обитател. Старая се да избягвам всяко поривисто движение, за да не го сплаша и да се върне в пещерата. Още по-неприятно би било, ако изпадне в паника и ме ухапе. Мурените нападали много рядко човека, но тъй като нямам опит с тях, известна предпазливост не е излишна. Със заредения харпун се целя точно в гръбначния стълб, малко зад главата. Мурената усеща опасността и понечва да се оттегли. В същия момент пускам стрелата. Стоманеният й връх се плъзга край мускулестото тяло и се забива отстрани във врата. Мурената се устремява поривисто към пещерата, но забоденият в нея харпун й пречи да се скрие съвсем. Все пак, колкото и да се мъча, не успявам да я издърпам. Чак когато Хорст ми се притичва на помощ и повторно пробожда с харпуна гръбначния стълб, силите на животното отслабват. С гордост оглеждам плячката си. Има поне един метър. Но когато я изваждам от водата, се оказва, че е само 60 см. Бях забравил простото правило, че във водата предметите се виждат на четвърт разстояние по-близо и една трета по-големи от това, което са в действителност. Самочувствието ми намалява още повече, когато в надувната лодка виждам еднометрова мурена, дебела колкото човешка ръка, Карл-Хайнц я харпунирал. В сравнение с нея моят улов е просто червей. Успокоявам се с надеждата, че може би ще обогатя колекцията с по-рядък вид.
Ако продължаваме в същия дух да улавяме или фотографираме всяко интересно животно, няма никога да обхванем цялото. Така или иначе, днес ние сме се посветили на бегли визити тук и там. Обхождаме на етапи целия риф Уингейт, хвърляме на няколко места котва, ориентираме се под водата за строежа на рифовете и затвърдяваме по този начин първите си впечатления. Макар конкретната картина навсякъде да е различна, полека-лека се оформят и общите неща.
Междувременно палещите лъчи на слънцето така са нагорещили лодката, че направо можеш да се изгориш на пейките. И всеки скок в топлата вода (30–32 градуса) е истинско избавление. При тези водни температури не е студено без неопренови костюми. С увеличаване на дълбочината температурите съвсем слабо намаляват. Пръв установява това Карл-Хайнц, който измерва на 20 м дълбочина 30,1 градуса — само с 0,3 градуса по-малко, отколкото на повърхността. Тази минимална разлика не се усеща от тялото. И все пак то отделя топлина. Затова след дълъг престой във водата горещината навън, макар и само за момент, ни се струва приятна. В зависимост от личните предпочитания си изработваме стереотип за престой във и над водата. При тези условия ще издържим на рифа от сутрин до вечер. Изразходваме много енергия, но нямаме апетит, не усещаме и жажда. Наистина използвам дневно по три бутилки чай, но от тях само половин бутилка за пиене. С останалото количество изплаквам гърлото си и махам солта от устните си всеки път, когато изляза на повърхността. Липсата на жажда се обяснява с това, че постоянно сме във водата и не се потим.
Часовете на външния риф минават неусетно. Бутилките със сгъстен въздух отдавна са празни. Но само с шнорхел и маска също могат да се правят интересни наблюдения. Вече поизморен, плувам покрай рифовия ръб. Под мене, над мене, около мене, накъдето и да погледна, навсякъде виждам корали. Формите им напомнят малки дървета, храсталаци, паници, подпори, огънати телове, корички, полукълба, спираловидни ленти, боздугани, чаши, пчелни пити, ветрила, чадъри и големи кръгли маси. Цветовете варират от бледожълто, светлокафяво и синьозелено до теменуженосиньо, виолетово и яркочервено. Коралите са твърди като камък, еластични или меки, изключително здрави или лесно чупливи.
Това многообразие от видове и форми ме довежда до състояние на въодушевление и отчаяние едновременно. Отчаян съм, защото не мога да се оправя сред изобилието от видове, често даже не знам към коя група да причисля този или онзи вид или пък не съм сигурен дали изобщо се касае за корали. Датският зоолог Петер Форскал, посетил Червено море през 1742 година, пише: „Прилежният наблюдател ще открие в тези рифове само за един ден повече непознати неща, отколкото на друго място за цяла година.“ В това отношение промени няма. Дори биолози, които в продължение на много години се занимават с научни изследвания в определена област на рифа, откриват при всяко следващо спускане под вода нови неща.