Выбрать главу

Коралови градини — нима това определение не напомня за лехи с цветя и разпукнати пъпки? То трябва да предизвика точно такива асоциации. Как иначе непосветеният би могъл образно да си представи този подводен свят!

Известни биолози са сравнявали кораловия риф с огромна изложба на цветя, с пъстри полски ливади и цъфтящи каменни градини, които „превъзхождат приказната красота на вълшебните градини на Хесперидите“ (Ернст Хекел). Може би е малко пресилено, защото доминиращите в рифовете на Червено море каменни корали разтварят „пъпките“ си едва на тъмно. Все пак сравненията имат известно покритие. Когато плувам над местата с кожести корали и аз имам чувството, че под мене се поклаща цветна алея. А там, където в сянката на дълбините и пещерите роговите и каменните корали са разтворили полипите си, ми се струва, че виждам отрупани с пъпки храсти и дръвчета. Как ли изглежда всичко това нощем, когато каменните корали блестят в цялата си красота!

Непосредствено под рифовия ръб се натъквам на един гониопоров корал. Той прилича на кръгъл кактус без бодли с диаметър около 25 см, покрит по цялата си повърхност с цветни пъпки с дълги дръжки. Внимателно отрязвам с подводничарския нож находката си от варовиковата скала, поставям я в пълна с вода торбичка и я отнасям в лодката. За моя радост гониопората продължава да държи пъпковидните си полипи разтворени. С лъчево разположените около устния отвор тентакли полипите очебийно напомнят цветни пъпки. Тялото е оформено като цветна чашка, а пипалата — като венчелистчета. С пипалата си коралите улавят плаващите във водата дребни живи организми, като се изхранват предимно с планктон.

Каменни цветя — наименованието на тези организми е много точно. Нищо чудно, че чак до XVIII век са ги смятали за растения. През 1706 година граф Марсили установил чрез точни наблюдения, че „благородният червен корал е истинско растение, което носи в кората си млечен сок, има пъпки и плодове“. Едва през 1723 година френският лекар и естественик Андре дьо Пейсонел открил, че пъпките на каменните корали са полипоподобни животни, но Френската академия, на която той най-напред съобщил откритието си, го отхвърлила с подигравка.

Тъй като изследването на коралите е труден процес, минало доста време, докато новото познание си пробие път. През 1834 година немският зоолог Еренберг, който изследвал продължително време кораловите рифове на Червено море, се обърнал към колегите си с думите: „Многобройните ми наблюдения на живи корали доказват, че е изключено те да имат растителна природа, като едновременно с това трябва да се признае очебийната прилика във формите.“

Точното проучване на каменните корали е сложно, защото при допир полипите бързо се оттеглят във варовиковата черупка, а щом се извадят от водата, тъканта им веднага изсъхва. Остава само скелетът — това, което неспециалистите разбират под думата „корал“. Искам сам да се убедя и погалвам нежно гониопоровия корал. Полипите съвсем леко се отдръпват, усещам корала коприненомек. Посягам по-грубо. Полипите се скриват и коралът се покрива със слузеста обвивка. Ако сега го извадя от морето, воднистата му тъкан ще изсъхне и ще остане само твърдият варовиков скелет. „Превъплъщението“ на коралите отдавна е било забелязано. За него научаваме още от стиховете на римския поет Овидий:

Както корала,

който допре ли въздуха,

изведнъж се втвърдява…

Старите гърци нарекли коралите, чието меко и нежно тяло при допир се превръща в камък „korae halos“ — „морска девица“, откъдето се образували думите curalia u corallia. Тези „морски девици“ са създали доста затруднения на учените.

Това, с което някои украсяват скрина или библиотеката си, представлява само скелетът. Под лупа повърхността му изглежда надупчена като решето. Полипите обитават тези дупки-килийки. От броя на отворите може да се види, че един корал има стотици, хиляди, даже милиони нежни полипи. Те са съединени помежду си с жива тъкан и образуват здраво споено тяло. Особеното при тях е, че сами строят и постоянно уголемяват варовиковата черупка, върху която живеят. Те отделят в основата на крачетата си и под свързващата тъкан калциев карбонат, който извличат от морската вода. Така непрекъснато образуват нови и нови варовикови черупки и секунда след секунда, час след час, с всеки изминат ден, месец и година, с векове и хилядолетия кораловият риф расте.