Благодарение на постоянното отделяне на калциев карбонат от полипите, някои каменни корали „израстват“ годишно с 5 до 30 мм. Има и такива, които достигат 30 см. На колко ли години е 25-сантиметровият гониопоров корал в нашата стъклена банка? На двадесет, тридесет или четиридесет? Не мога да отговоря на този въпрос. Прекалено много фактори влияят върху растежа, най-вече светлината и топлината. И то топлина от 25 — 27 градуса, защото точно тази температурна амплитуда стимулира химичните процеси на поемането и отделянето на варовика. Светлината е необходима на зооксантелите — едноклетъчни, зелени, симбиотични водорасли, които се развиват масово в рифообразуващите корали. Те ги снабдяват с растителни хормони и витамини и с освобождаващия се при фотосинтезата кислород, а вземат от тях азотни и фосфорни съединения и предимно въглероден двуокис. Чрез интензивната му консумация те ускоряват процеса на отделянето на варовика, а по този начин и образуването на скелета при коралите. Поради тази причина каменните корали се срещат само във води, където прониква достатъчно слънчева светлина. Тук се образуват и рифовете. Част от точно такъв риф искаме да пренесем в нашия музей.
Чак към 22.00 часа се събираме в салета, за да обсъдим положението. Потъваме в креслата изтощени и изранени. Лодките отново са на палубата. Аквалангите са напълнени, йохен е проявил първите черно-бели филми, с които изпита трите подводни камери и е доволен от резултата. В каютата на Едвард са събрани препарираните риби: морски сом, една баракуда и малка акула.
Нашият Еди е отпаднал, горещината му създава големи грижи.
Щом напусне каютата и стъпи на палубата, лицето му се облива в пот. Ето защо му е трудно да препарира навън. Другата причина е, че рибешката кожа, която трябва да бъде снета за дермопластика, при високите температури бързо изсъхва и се втвърдява.
Едвард намира все пак изход — урежда работилницата си в сравнително хладната умивалня. За съжаление обаче тя може да побере само една по-голяма риба. И така, докато ние обикаляме рифа, Едвард седи в тясната тоалетна и препарира. Да се върши добра работа при тези условия никак не е леко.
Скоро и Едвард слиза при нас под водата, за да се запознае на място с обстановката, която ще трябва по-късно да пресъздаде в Щралзунд.
Но не ни потръгва от самото начало. Отстрани изглеждаме, сякаш някой ни е влачил през трънак, облечени само с бански гащета. Явно тук няма акули, иначе нашата обилно течаща кръв би ги привлякла.
Все пак трябва да сме нащрек. Всяко невнимание или по-енергично движение се заплаща с рана. Опасността е най-голяма около насечения и покрит с корали покрив на рифа, където е плитко и водата подхвърля тялото насам-натам. Отвсякъде се подават каменни корали с формата на връх от копие, ножче за бръснене или ренде. След пет или седемчасов престой във водата кожата така се размеква, че и най-незначителният допир причинява одраскване.
Това не би било трагично, ако драскотините не се инфектираха от кораловите полипи; при тропическия климат те се превръщаха много скоро в гнойни рани. И на опитни моряци се случва заради някоя по-голяма драскотина да пазят в продължение на дни и седмици леглото. За да предотвратим този риск, от утре ще носим защитно облекло. А лек сигурно има. Обръщам се за съвет към втория механик, който завежда санитарния надзор на кораба: „За съжаление, не мога да ви бъда особено полезен. Най-добре е с кислородна вода. Утре ще се погрижа да има прясна. През следващите няколко дни обаче не бива да влизате във водата.“
Ама че го каза! Точно сега, когато трябва да използваме всеки час!
Рифова колона
Пред нас са разтворени чертежите на бъдещата рифова диорама. Тя трябваше да бъде с дължина пет и височина два метра. Поне с такова намерение напуснахме Щралзунд. Сега вече знаем, че подобна диорама не би предала задоволително картината около рифа. Би трябвало да се покажат различните рифови структури и то не хоризонтално, както бяхме предвидили, а вертикално. Що се отнася до структурата и състава на животинския свят, рифът се променя по-малко по хоризонтална и значително повече по вертикална линия. С всеки метър дълбочина рифът изглежда другояче.
— Какво ще кажете, ако издигнем в музея рифова колона? — питам аз. От научната литература знаем, че тези колони обединяват най-важните качества на рифа. Сега със собствените си очи се убедихме в това и получихме конкретна представа за големината и вида им. Почти навсякъде, където кораловият риф се спуска косо към дъното, от ерозията на рифовия комплекс се образуват самостоятелни рифови колони.