Герхард веднага подема мисълта ми:
— Това би било правилно, защото практически всяка рифова колона притежава типичните структурни елементи на рифа: рифов покрив, рифов ръб, рифов склон и преден риф, върху който се намира самият риф. Върху колоната се срещат всички видове корали, населена е също като другите коралови райони с различни морски обитатели и размерите й позволяват да я пресъздадем в естествена големина в музея.
— Колко са високи колоните в рифа Уингейт?
— Най-хубавите са разположени върху една тераса на десет метра дълбочина, другите се намират близо до морската повърхност, трети пък са с височина от три до шест метра. Диаметър някъде между два и пет метра.
— Бихме могли да се спрем на най-подходящата по големина колона за нашия музей. Дали ще се побере в голямата витрина?
Да, ето това е решението. Голямата витрина има размери 2,60 м на 3,50 м, висока е 9 м и минава през трите етажа на изложбата. Хорст е въодушевен:
— Представете си само ефекта! Посетителите ще имат възможността да разглеждат диорамата от всички страни и от различна височина. За рибите около и над колоната също ще има достатъчно място. Точно така — рифова колона и нищо друго!
Естествено, не е възможно да се раздроби една рифова колона на хиляди парчета, да се пренесе в Щралзунд и там наново да се сглоби. За едно такова начинание ще трябва да изкопаем и извадим повече от 100 тона коралови образувания. Понеже рифовата колона се състои от плътен варовик и само повърхността й е обрасла с коралов храсталак, раздробяването би могло да се осъществи единствено чрез взрив или с компресорни чукове. Това обаче би било колкото трудоемко, толкова и безсмислено, защото коралите са много чупливи. Всяко камъче, което се търкулва надолу по рифовата стена, натрошава по пътя си към дълбините други корали. Затова в музея ще излеем на място рифовата колона от бетон и ще закрепим после на нея оригиналните корали, извадени един по един от морското дъно. Това, разбира се, не бива да става хаотично, а да отговаря възможно най-точно на действителните съотношения.
А какви са естественият състав и разположението на кораловата фауна около рифовата колона? Това е следващата ни задача.
С измерително въже и подводна камера
Лодките ни пак са закотвени пред външния риф. По време на една предварителна обиколка се спряхме на една рифова колона и сега трябва да я измерим, екипираме, фотографираме, да установим кои коралови видове се срещат на нея, как се разпределят, както и да извадим образци за научната сбирка. За да не губим време, спираме се на колони на дълбочина не повече от 5 метра. Да се спускаме по-дълбоко би било нерационално. Престоят ни под вода е ограничен от запасите въздух. На плитко той стига за 90 минути, но с увеличаване на дълбочината и налягането, особено при по-интензивна работа, изразходването на въздух значително нараства. Като се вземат предвид честите спускания, става ясно, че нямаме време за губене. Затова никакво размотаване и на работа!
Не би могло да се каже, че сме фотогенични. Защитното ни облекло от лен не е красиво, но затова пък много практично. То ни предпазва от кожни наранявания и е поносимо въпреки горещината. Оставихме ефектните неопренови костюми на кораба, защото при тези температури сърцата ни биха спрели още щом ги облечем. И тъй като няма да изнасяме шоу, а ще вършим сериозна научна работа, все едно ни е как изглеждаме.
Герхард и Карл-Хайнц предприемат първите изследвания. Въоръжени с измерително въже, маркировъчни жетони и бели плочки за писане, те се спускат чак до основата на рифовата колона. С Хорст направляваме измерителното въже от повърхността, поемаме предназначените за научно идентифициране корали и животински проби и ги предаваме по-нататък в лодката на Едвард, който ги подрежда с вещина. В това време йохен прави снимки в едър план на кожестите корали върху съседната рифова колона.
Пред нас е неизбродният океан. Тъй като вдигаме доста шум под водата, не са изключени и непредвидени срещи с акули. Един от нас стои винаги на пост горе на повърхността, за да сигнализира навреме за опасността. Може би тази предпазливост е прекалена, но сигурността си е сигурност. Измерителното въже с маркировъчните жетони и червения буй се поклаща декоративно върху рифовата колона. Решаваме най-напред да проверим дали сме свикнали приблизително точно да определяме обемите и разстоянията под водата. Така бихме си спестили неудобствата и загубата на време при измерванията. Засега проверките показват, че все още не можем да бъдем обективни. Следователно подробните измервания са неизбежни. Това съвсем не е толкова просто. Въжето постоянно се заплита в клонака на каменните корали. Тъкмо сме го освободили от единия храсталак и то вече се омотало в друг. Дори ръцете и краката ни се оказват пречки, макар и лесно преодолими. Не мога да сдържа усмивката си, когато виждам как Герхард и Карл-Хайнц жестикулират, сякаш призовават духове. Те не могат да обсъдят хода на работата, нито да си кажат, провиквайки се, резултатите. Затова се налага да се разбират с жестове и мимики, при което, естествено, се получават и недоразумения. Герхард седи на 10 м дълбочина върху един коралов блок и съвършено спокоен, сякаш е в кабинета си, скицира предадените му от Карл-Хайнц данни. Изобщо не го интересува какво става наоколо. А точно зад гърба му се прокрадва еднометрова баракуда. Йохен ми я показва от съседната рифова колона. Тъкмо се каня да предупредя Герхард, когато йохен ми дава знак, че сам ще направи това. Той познава още от Куба тези елегантни морски обитатели, от които в някои райони се страхуват повече, отколкото от акулите. Той знае и какво е поведението им спрямо водолазите. Без колебание се отправя към баракудата и гледай ти — тя наистина го заобикаля, като не го допуска на повече от 4 — 5 метра до себе си. Още няколко пъти ще видим как тези разбойници се приближават, когато вдигаме шум под водата. Вероятно любопитството им е по-силно от страха, макар и да поддържат респектираща дистанция. Герхард не се смущава от срещата с нахалния посетител и невъзмутимо продължава да скицира големината, формата и контурите на колоната. Попълва данни за находищата на коралите и другите рифови обитатели. Всичко това трудно може да се запечата само с една снимка. Дори при относително добрата видимост в Червено море детайлни снимки на повече от 5 м са възможни само с изключително добра техника. Ние комбинираме методите и обхващаме онези части от рифа, които ни интересуват, както с научни скици, така и с фотографски снимки отблизо. С последните литри въздух в бутилките Герхард и Карл-Хайнц успяват да завършат първия работен етап. А сега — нагоре, кратка почивка, уговаряне на следващите задачи, смяна на аквалангите и отново на работа.