Въз основа на скиците набелязваме онези места, които трябва да се изследват и фотографират систематично. На много от коралите закрепяме табелки с номера. Сега започва работата на Йохен. За да могат да се обхванат етапите на развитие, той прави снимки с различен ракурс. След това се заема с фотодокументирането на обозначените от нас коралови храсти. Всеки отделен корал трябва да се заснеме многократно: веднъж сред околната среда, после сам и на края в едър план няколко снимки на повърхностни детайли. Всичко се заснема на цветен филм 6×6 см. За съжаление цветните филми „Орво“ са само с 12 кадъра и това ужасно ядосва Йохен. Непрекъснатото редуване на трите процеса: изплуване, сменяне на филма и пак гмуркане отнема много време. Номерираните корали се отсичат с чук и длето и се занасят в лодката. Кораловите проби са ни необходими, за да можем при обработката точно да определим видовете. Нашият метод на работа е да колекционираме експонати с точни данни за находищата, присъщата им фауна, вида им в живо състояние, така че по-късно по всяко време да знаем кои екземпляри от кой риф, от коя колона и на каква дълбочина са взети, каква е фауната около тях и на кои снимки са заснети. Така събраният материал има висока научна стойност. При тази деликатна и трудна работа часовете се изнизват неусетно. Едва ни остава време да хвърлим по едно око на разнообразните видове риби, които се суетят наоколо. Недалеч от нас една морска костенурка загребва водата с бавни и силни движения. Карл-Хайнц не издържа и се спуска след нея. Кой не би се поблазнил от мисълта да бъде „повлачен“ от това първобитно животно из лабиринта на кораловия риф, да си представи за малко, че е самият Кусто… Но нищо не може да се направи, рифовите колони ни „зоват“. Още повече че трябва да изследваме няколко от тях, за да можем по пътя на сравнението да получим данните, необходими ни за диорамата.
Още половин час се гмуркаме над рифовия покрив само с шнорхел и маска. Чак сега всеки може да се спусне там, накъдето го влече. Тук не е нужно да следим постоянно за сигурността си, но въпреки това се задържаме в ограничен район, за да се виждаме един друг. На практика това съвсем не се оказва толкова лесно. Изкушението е голямо. Ето тук ято риби-носорози, там — още едно, по-нататък — пещера. Само миг и може да се изгубим в разклонения риф. Наистина опасностите, които ни грозят, не са големи, но може да се случи някой от нас да се загнезди в дупка или да загуби съзнание в момент на слабост. Това няма да бъде трагично, ако колегата го забележи. А ако не го забележи?