Оставаме в близост до залива. Едвард събира миди и охлюви, Хорст наблюдава поведението на рифовите костури в отделни райони, Карл-Хайнц се опитва да улови няколко риби-ястреби. Герхард търси в дупките и пещерите морски таралежи и звезди, а Йохен извъртява цял филм за огромните актинии, от които и аз се интересувам. Близо до рифовия ръб виждам една обитаема анемония. Разположените плътно едно до друго пипала на това половинметрово каменно цвете се люлеят като дълги тънки пръсти в ритъма на водата. Горко на рибите, които попаднат в тази гора от тентакли! Веднага от всички страни ги обгръща и парализира актиниевата отрова, а торбообразният стомах ги поглъща. Подобна „интервенция“ явно не заплашва двете риби под мене, оцветени в кафяво и бяло. Те плуват спокойно между пипалата и се сгушват в рифовата анемония, като че ли са си у дома. Това е двойка анемониеви риби. Предпазни вещества в кожата им пречат на пипалата да влязат в действие. Тези риби са много забавни. Също като при някои семейства те са в постоянен конфликт. Обикновено далеч по-дребната мъжка риба претърпява поражение. Но когато съперник заплашва да се настани в жилището им, те с общи усилия го защищават. Изобщо всяка риба, която доближава анемонията, бива атакувана от тези дребни, пет-десетсантиметрови приятели така яростно и ожесточено, че неприятелят много скоро се вижда принуден да напусне полесражението. Със закрилящата ги в гръб гора от пипала анемониевите риби храбро отбраняват дома си. С бягство се спасява даже един четиридесетсантиметров костур, когато двамата го нападат изневиделица. Двойка риби-пеперуди, най-злите врагове на неохраняваните коралови актинии, бродят наоколо. Очевидно те имат вече лош опит с агресивните обитатели на моята актиния, защото я заобикалят отдалече.
Я да видим как ще ме приемат анемониевите риби! Спускам се бавно надолу. Едва съм се приближил на метър разстояние и те се нахвърлят така внезапно върху ми, че инстинктивно се дръпвам. Погалвам с ръка месестите пипала на огромната актиния, но по-голямата риба здраво ухапва пръста ми. Истинска жена! Слисан от толкова голямата безочливост, преглъщам обидата, изплувам и напускам района на анемониевите риби. Болезнена и поучителна среща.
като приключим с подводните работи, за нас започва втора смяна. Колкото и да сме уморени, допълнителната работа също трябва да се свърши. Едвард и Карл-Хайнц се грижат за екипировката и аквалангите, Йохен — за подводните камери, а аз — за извънбордовите двигатели. Всички уреди, преди всичко Чувствителните дихателни автомати, се измиват основно със сладка вода. В противен случай морската вода може да ни изиграе лош номер. Герхард и Хорст поставят всичко на мястото му: рибите — в аквариума на задната палуба, а материала, който подлежи на бързо разваляне — в хладилника. След много часове под вода ни струва не малко усилия да работим на палубата под безмилостните тропически лъчи. Това са най-напрегнатите и неприятни моменти през целия ден. И така — прибираме уредите и току-що набраните морски плодове, вземаме по един душ и сядаме на масата. Обикновено сме толкова уморени, че нямаме никакъв апетит. Жалко за вълшебните ястия! Утешавам се със старата истина, че колкото по-малко се храниш, толкова по-здрав ще бъдеш.
След кратка почивка дългът отново ни зове. Каменните корали трябва да се разтоварят и обработят, кожестите корали, морските краставици, морските звезди, раците и другите морски обитатели, които се разлагат — да се консервират в алкохол и формалин, рибите да се подредят в хладилника, да се поставят в ред лодките. Аквалангите също трябва да се напълнят. Отдавна вече е тъмно, а нашият компресор продължава да боботи на палубата, пълни бавно със сгъстен въздух бутилка след бутилка. Дори машината не може да достигне капацитета си при тези високи температури. Самите бутилки така се нагорещяват, че се налага да ги охлаждаме с мокри кърпи.
След такъв ден остават малко сили и време да попълваме дневниците, да стъкмяваме риболовното имущество и да класифицираме улова. Уморено махвам с ръка, когато капитанът подава глава в рамката на вратата и пита:
— Ей, биолог, какво ще кажеш за един класически скат?
— Утре пак ще ставаме в 4.30 часа.
Протягам се с наслада, мислейки с благодарност за откривателя на леглото. Силното хъркане от съседната каюта не е в състояние да ми попречи. Вече не страдаме от безсъние.
Коралите се вдигат с „парашут“
Повече от седмица сме на котва в рифа Уингейт. Ден след ден от сутрин до вечер работим на кораловата банка. Съсредоточаваме усилията си в изваждането на корали. Първите съдове са напълнени, но ни остава още много работа. Според пресмятанията, за да създадем рифовата диорама, са ни необходими около 7,5 тона варовикови корали, няколкостотин риби и много други рифови обитатели. Най-важните, разбира се, са коралите. Кой знае дали на следващите ни спирки в Червено море възможностите ще бъдат толкова благоприятни. Утре „Айхсфелд“ ще влезе в пристанището на Порт Судан, следователно днес ще трябва добре да се потрудим. На рифа сме дълго преди закуска. Нашата малка флота се е увеличила. Елмеханикът ни докара сал, чиято платформа е много удобна за складиране на коралите. Излиза вятър, вълните се пречупват над плиткия покрив на кораловата банка, лодките неспокойно се поклащат във водата. Йохен и Герхард са вече долу. За коралите отговаря Герхард: той най-добре се ориентира, очакваме да извади и най-хубавите екземпляри. Най-напред маркира всички корали, които Йохен е фотографирал. Едновременно с това обозначава онези от тях, за чието изкъртване са нужни повече водолази.