Събирането на сувенирни корали не представлява никаква трудност. Можеш да ги откъснеш от рифовия покрив и без да се гмуркаш. Важното е да са хубави и не много големи. Ние обаче търсим не какви да е, а избрани видове с определена форма и големина. Не само че не е лесно, понякога дори е съвсем безуспешно. Докато двама от нас подготвят изкопаването на коралите от склона, останалите се опитваме без акваланги да наберем, колкото е възможно повече, от тези разкошни плодове на морето. Ограниченото количество сгъстен въздух пазим за по-големите дълбочини и по-големите корали. Работата с шнорхел, маска и плавници може да бъде дяволски напрегната. Постоянното редуване на гмуркане и изплуване отнема много сили. Добре поне, че разклонените като храсти варовикови корали се откъсват сравнително лесно от кораловата скала. За разлика от тях по-масивните екземпляри, разположени в една равнина, ни довеждат до отчаяние. С вековете те са се превърнали в живи скали, заемащи не малки площи. Откъртването им е безсмислено, защото тежат по няколко тона. За отчупването на половин квадратен метър твърд мадрепоров корал отива около половин час. Кратко вдишване, спускане, закрепване на длетото, замах с чука, удар след удар, изплуване, силно вдишване, изтласкване на водата от шнорхела, отново вдишване и надолу, работа с длетото и пак нагоре. С кратки почивки това продължава 40 минути. Колко съм радостен, когато на края все пак успявам!
Случва се след продължителен труд да установим, че коралът или е прекалено голям, или не може да се откърти, или пък се оказва масивен блок, който не сме в състояние да пренесем. Въобще транспортирането на корали под вода е труден процес. Ако се намират под лодката, е сравнително лесно да се изнесат нагоре. А ако са по-далече? Не е възможно непрекъснато да преместваме лодките. Доволни сме, ако успеем да ги закотвим на удобно място над рифа, където се разливат вълните. В крайна сметка нищо друго не ни остава, освен да пренасяме на ръка. Особено на дълги разстояния това съвсем не е проста работа. Едва ти се удава лекичко да повдигнеш корала от дъното. Но друг изход няма, гмуркаш се, вдигаш корала, плуваш, докато ти стигне въздухът, излизаш, влизаш, продължаваш да мъкнеш… И все така, докато се добереш до лодката.
Започваме къртенето на големите коралови храсти. На дълбочина 15 м има разкошни акропорови корали с диаметър 2 м. Отгоре изглеждат като огромни чинии. Йохен и Карл-Хайнц се спускат с аквалангите. Носят ломове, въжета, чукове, длета и брезентови чадъри, които приличат на малки парашути. Те ни вършат добра работа. Преди да отсечем акропоровия корал, връзваме здравите му клони с въжета за „парашута“. За да му придаде подемна сила, Йохен изважда от устата си дихателния маркуч и подлага мундщука под платнището. Излизащият под налягане въздух от бутилката издува и издига чадъра нагоре като балонен купол. През цялото време храстът се придържа здраво, за да не се обърне при работа с длетото. Докато Карл-Хайнц подлага лома, Йохен замахва с големия ковашки чук. Дръжката вече е почти отсечена. Сега трябва много да се внимава, крехкото коралово колело да не се преобърне и като стъкло да се разтроши на хиляди парчета. Затова Карл-Хайнц дълго стърже с длетото, а Йохен балансира. Най-сетне коралът се помръдва, леко се поклаща на прикачените въжета и като безтегловен се плъзга нагоре. Увиснал на оранжевия чадър, той представлява наистина странна гледка. Малко преди да стигне водната повърхност, Герхард и аз го поемаме и пренасяме до сала. Предаваме го на Хорст и Едвард. Тяхната работа е неприятна, защото през целия ден са изложени на знойната жега. Освен това трябва внимателно да преценяват всяко движение сред капризната си стока.