За да натоварим голямата акропора непокътната на сала, са необходими усилията на четирима от нас, понякога дори и на шестима. Все едно че пренасяме художествено произведение от стъкло. При най-малкото докосване се долавя специфичен звук и част от скъпоценния корал вече е отчупена. По-лесно би било да жонглираш със сурови яйца.
За да пестим време и въздух, се разделяме на групи. Едната кърти долу коралите, другата ги поема и пренася на сала, а третата ги подрежда. Така постепенно овладяваме добива на корали до съвършенство.
Късно след обяд салът е пълен догоре. Докато го откарат до кораба, докато го разтоварят и върнат отново при рифа, ние се отдаваме на заслужена почивка. С наслада се изтягаме под обедното слънце. Охладените ни тела приемат със задоволство горещата му ласка. Минава доста време, докато се стоплим. И една лека закуска не е излишна. Черен чай и малко плодове съживяват духа ни. Само Йохен не си разрешава паузи и непрекъснато се страхува, че ще изпусне най-хубавия мотив. Стои неотлъчно с камерата под вода, за да запечата на фотолента всичко онова, което изобщо може да се заснеме. Хвърля ни поглед, пълен с упрек, който казва: „Как може да се намирате в най-красивия кът на морското царство и да лентяйствувате!“ Усърдието му ни подтиква отново да се спуснем в огромния аквариум под нас.
Този път ме очароват тридакните, мидите-убийци, които не са рядкост върху рифовия покрив. Към тях принадлежат най-големите миди, познати до днес. Те достигат дължина 1,5 м и тегло повече от 200 кг. В една такава мида е била намерена и най-голямата срещана досега перла, тежка 7 кг, дълга 23 см, широка 14 см и висока 15 см. Но перлите не ни интересуват, макар че не бихме се отказали от някой хубав екземпляр.
Дали тридакните наистина са толкова опасни за водолазите, колкото се разказва? Опитният ми обект е 30-сантиметрова мида, наполовина сраснала с кораловата скала. Двете масивни черупки зеят разтворени. Между тях проблясва в красиво синьо месестото мидено тяло. Как ли ще реагира, ако я доближа? Само за опит размахвам ръцете си на около метър и виж ти — още щом сянката ми пада върху нея, тя светкавично и с трясък се затваря. Същото се повтаря и със съседната мида. Опитвам се безуспешно да я разтворя със здравия подводничарски нож. Не помага дори малкият лом. Колкото повече усилвам натиска, толкова по-здраво се свива. Що за мускули имат тези миди? Ако между черупките им попаднат ръка или крак, неминуемо ще бъдат заклещени. За неопитен водолаз това може да означава и смърт.
При следващата тридакна се опитвам да срежа опънатия сфинктер. Пъхам изненадващо ножа в отворената мида, прорязвам мускула и черупките вяло се отпускат. Мидите-убийци могат да се ловят само по този начин и аз отнасям на кораба хубава колекция от тях. Едвард ги проверява основно: „Представете си да занеса на жената перла колкото гълъб!“
Не след дълго изпразненият сал се връща. Отново се заемаме с изморителното отсичане, пренасяне и подреждане на коралите. Групите се сработват все повече и подобряват методите на работа. Едно здраво въже, закрепено горе на рифовия ръб, предотвратява свличането на отчупени от рифовия склон късове. Самите корали се събират в големи пластмасови кошници и се отправят нагоре по описания вече начин. След часове на напрегнат труд салът се напълва до последното местенце. Още няколко такива „добри пратки“ и ще изпълним „плана по коралите“.
Днес извадихме най-голямото досега количество корали, но какво е то в сравнение с огромната коралова планина под нас. Набрали сме само един букет от широката пъстра поляна и затова нямаме никакви угризения, че сме нарушили целостта на рифа. Никой не би имал нещо против подобни действия, когато те са разумни и не носят комерчески характер. През седмиците на нашето пребиваване в Порт Судан ние си останахме единствените, които проявяваха интерес към рифа. Навярно през зимното полугодие нашествениците се умножават. Снабдени с модерна екипировка и харпуни, тези „леководолази“ стрелят по всичко, което им попадне. Подводният риболов, масовото избиване на морски животни за удоволствие се превърна във вредна мода. Някои от тези туристи се държат в рифа като същински вандали. Напомнят ми събирачите на гъби, които смачкват с крака и онези видове, които не могат да им послужат за нищо. Би трябвало ловуването около рифовете да става само с пропуск. За нашата научна работа ние предварително си осигурихме разрешението на суданските власти.