Сега аз съм наред. Опитвам се да повторя току-що видяното, но още щом разгъвам мрежата, новият ми приятел ме поглежда отчаян. Изпъшква и се хваща с две ръце за главата, след което ми отнема мрежата, сгъва я на вързоп и отново ми я подава. Е, хайде — наслука! В старанието си запокитвам мрежата не както трябва. Тя се отваря само наполовина и пльосва във водата. Събирам я нетърпеливо, дори прокъсвам едно място. По дяволите! Въпреки неумението си съм хванал една риба-папагал, три рифови костура и две четиризъби риби. Явно, че съдбата е благосклонна към мене, щом като още при първия опит улових такива хубави риби, при това във води, обитавани от истинско „чудовище“.
Връщам се бързо на кораба. От една страна ми се ще колкото може по-бързо да пусна новите си приятели в бордовия аквариум, а от друга страна ме привлича неделният cofee-time. Кафе и сладкиш в късния следобед — от пристигането ни в Порт Судан не сме имали възможност да се отдадем на това удоволствие. Вероятно подобни мисли са занимавали и готвача, защото днес ни е приготвил превъзходна торта с ананас, ягоди и сметана. И както обикновено, когато корабът напуска поредното пристанище, моряците са радостни. Ние също. Имаме пълното основание да сме доволни от свършената работа. Не ме смущава даже и радиото, което постоянно дразни слуха с модни шлагери. Електротехникът, който обслужва бордовата радиостанция, този път е намислил нещо по-особено — лотария с шлагери. Не се учудвам, че и Герхард, който няма никакво отношение към танцовата музика, също участвува. Морето променя човека!
Още преди да се стъмни, сме готови за отплаване. Всичко е на мястото си. Пилотът ще дойде едва след полунощ, така че имаме още време да се спускаме в плитчините и да наблюдаваме онези морски обитатели, които са активни и на тъмно. Само по бански гащета и гуменки, с маска, шнорхел, подводна лампа, кепче и кофа се отправяме към тъмната като в рог част на пристанището. Случайно пукане под краката или префучаване на големи колкото котка животни издава присъствието на не особено обичаните спътници в повечето пристанища — тлъстите хлебарки и плъхове. Около кейовата стена прожекторът осветява съвсем различна картина. Докато през деня кралските морски таралежи с дълги бодли се виждат само тук-там, сега те са хиляди, наредени плътно един до друг като малки черни топки по дъното. Суетня цари и на пясъчната ивица. Бързите раци-къртици шетат насам-натам. Опиташ ли се да ги хванеш, те също като мишките веднага се скриват в една от многото издълбани от самите тях дупки. Ясно различавам следите им по пясъка. Една истинска транспортна мрежа с главни и второстепенни „улици“ води от „жилищните квартали“ чак до ивицата, където морето мие брега. Заставаме на пост на „главните улици“, готови за нападение, но не постигаме особен успех. Обикновено раците са по-бързи от нас.
Колко по-различен е животът в рифа през нощта! Убеждаваме се в това още при първия бегъл поглед под вода с помощта на специални лампи. Нежни офиури, пъстроцветни морски звезди, чудесно обагрени каури, свободно плаващи криноидеи и други морски обитатели, които през деня не могат да се видят, са напуснали скривалищата си. Те се раздвижват едва по тъмно, защото денем се пазят от хищните си врагове. Колко богат би бил един нощен улов край рифа? Може би ще ни се удаде такава възможност. Зорките очи на Едвард откриват между другото много интересни животни — скалисти скачачи. Това са няколкосантиметрови морски кучки, които излизат през нощта на сушата. Има ги на всеки камък, който се подава над водата. Оставят се да ги ловиш с кепче. Пускаме цяла дузина в кофа с вода. Какво е учудването ни, когато по-късно намираме само една рибка в нея. Тя също, сякаш за подигравка, напуска с дъгообразен скок съда.
При завръщането ни на „Айхсфелд“ посрещат Герхард с възгласи на одобрение и бутилка шампанско — тоя невежа по отношение на шлагерите е спечелил в следобедната лотария първа награда. Празничната напитка ни идва много добре. И докато корабът отблъсква от кея, ние седим на чаша искрящо шампанско и предвкусваме радостта от срещата с нови, неизследвани морски дълбини. Да, ако всичко върви добре, след 36 часа ще акостираме пред един остров в южната част на Червено море, където ще чакаме да ни извикат от Ходейда. На бледата лунна светлина гледам замислен изчезващите светлини на Порт Судан, фара, прибоя… Тук за пръв път се любувах на неописуемата красота на кораловото море, събирах ден след ден незаличими впечатления и опит. Чудесно е, че след няколко седмици отново ще видя тези приказни рифове!