Джебел Зукур — Островът на мечтите
Дали мечтите от детството, спомените за Робинзон Крузо или останалата ми за щастие склонност към романтика ме карат с такова нетърпение да броя дните до следващата спирка в Червено море? Една необитавана островна група, заобиколена от коралови рифове, е наистина примамлива цел.
Според морската карта нашият бъдещ рейд изглежда многообещаващ. Там ни очакват най-високите от странните вулканични острови на Червено море.
Надеждите ни се оправдават. Въпреки че е задушно и мъгливо, отдалеч разпознаваме внушителния, над 600 м висок вулканичен планински масив на най-големия остров. Той се нарича Джебел Зукур — планината Зукур.
Пътят ни минава покрай издадените напред малки острови, край дългото, пусто източно крайбрежие и завършва в живописния Саут Бей — южния залив на Джебел Зукур.
Точно в 11.30 часа котвата изгромолява покрай носа, спускайки се на дъното. Празнично прозвъняват ударите на камбаната откъм шпила — котвената верига е достигнала 125-ия си метър, следователно дълбочината тук е около 40 м. Остава само да определим координатите, да ги нанесем на картата и тогава вече нищо не би могло да ни попречи да идем до рифовете. Допитвам се до капитана — според него можем да потеглим към южния залив веднага след обяд.
Но откъде да започнем? От височината на пеленгаторната палуба пред мен се открива покоряваща гледка. Точно пред нас, на северния край на Саут Бей, се издига вулкан, в чийто зейнал кратер спокойно можеш да погледнеш. Разновидни вулканични скали заобикалят залива. Фантастичната картина допълват зад нас и до нас острови, които напомнят за приключения и пирати: островите Литъл Ханиш, Тонк, Ниа и Шарк — Островът на акулите.
Виждам само безжизнен, първичен камънак, но с далекогледа разпознавам в рововете и падините следи от зеленина, на отделни места дори палми. Скалните стени обикновено се издигат отвесно край морето, но тук-там са се образували и пясъчни ивици. Пясъкът е бял, толкова ослепително бял, че може да бъде само коралов. Впоследствие това се оказва точно така.
Разпределяме работата. Едвард остава на кораба, за да установи дали риболовът с въдица има смисъл. Герхард, Карл-Хайнц и Йохен ще заобиколят залива от източната страна, а Хорст и аз — от срещуположната. На това място островът Ниа ограничава четири километра широкия Саут Бей. Отблизо вулканично оформеният остров прави впечатление на праисторически. Устремени нагоре терасовидни скали, лава на буци или пепел и каменисти образувания, които приличат на застинали огромни насипи; тиня с дълбоки пукнатини — какви гигантски сили са действували в земните недра тук! Трудно може да се предположи, че сред тези голи камъни има живот и въпреки това пустите скални блокове са обитавани. В трудно достижимите скални ниши мътят рибояди с бели коремчета, още по-нагоре сокол е свил гнездото си, в ниското раци се опитват да се покатерят нагоре. През една тясна пролука се открива великолепна гледка. Отвсякъде високи скали — сякаш минаваме през огромна фуния, напълнена до половината с вода. Може би са изминали само няколко столетия, откакто ерупциите в земната кора са предизвикали образуването на този кратер. Езерото му е с диаметър около 300 м, има излаз към океана, водата му е бистра и гладка като огледало, а дъното — това се забелязва още от лодката — е покрито с чудесни коралови обраствания. Още с първото гмуркане се потвърждава предположението, че сме открили благоприятно място за работа. Благоприятно и поради факта, че от тук до „Айхсфелд“ може да се стигне само за 10 минути.
Продължаваме да изследваме залива. Все покрай внушителните скални масиви поемаме курс на североизток към залетия в слънчева светлина плаж. Очаква ни плосък малък риф с по-различен строеж от рифовете пред Порт Судан. Коралите са по-малки, по-фино разчленени, по-трошливи. Крепят се върху подвижен коралов трошляк с многобройни кухини и дълбоки ерозионни улеи. Коралите са отчасти или изцяло измрели, на много места покрити с гъста утайка и водорасли. Утайката се разнася при най-малкото движение на вълните, с всеки удар на плавниците и ние образуваме гъсти облаци, така че водата е доста мътна.
Без съмнение, за някои видове корали условията за живот тук не са оптимални. Влияние оказва и намаленият водообмен, а оттам и недостатъчното насищане на водата с кислород. И въпреки това рифът е интересен. За пръв път срещаме цели блокове от корала-ветрило — в неподозирани количества и размери. Учудва ме най-вече разнообразието от риби. Много видове, които в рифа Уингейт срещахме само поединично, тук се разхождат на цели ята. Повечето са млади рибки. Може би тази част от рифа им предлага особена защита и богата храна. Учудващо голям е броят и на рифовите анемонии, които обаче не са обитавани от анемониеви риби. Възможно е този район да е неподходящ за враговете и симбионтите на рифовите анемонии. Нови наблюдения, нови предположения, макар и твърде бегли. Жалко, че не можем да работим тук поне няколко седмици! Заливът би възнаградил богато любопитството ни.