На куката виси само отрязаната като с бръснач глава на голяма баракуда. И така още много пъти. Явно има акули. Въпреки това и ние си взехме своето. Само за кратко време задната палуба се напълва с 40 големи костура, 23 проснати по дължина баракуди, много лутияни, тунцови риби и други. Ех, какво ядене ще падне! При вида на тази апетитна плячка готвачът просто не може да се удържи и влага цялото си майсторство в почистването, нарязването на филета и приготовлението й. И докато още някой и друг люспест събрат бива издърпан през фалшборда, от кухнята на палубата се прокрадва приятно дразнеща обонянието миризма.
Като връх на всичко капитанът улавя около полунощ една кралска макрела с дължина 1,17 м. Това са бързи, елегантни и силни хищници — най-желаните обекти на спортния риболов. Юрген с право може да се гордее с улова си. Проявяваме извънредно голямо желание да получим този разкошен екземпляр за колекцията, което пък събужда у Юрген търговеца. Той отбелязва с ирония, че кралската макрела би се усладила на всички, освен ако, разбира се, не решим да предложим достоен заместител. Какво да сторя? Непременно искам да имам тази риба и затова след известна разправия записват в бордовата ми сметка две каси бира. С шише ечемичен сок рибните ястия са още по-вкусни. Една среднощна трапеза в живописния залив на самотен остров има своето неповторимо очарование. Едно чудесно преживяване, за което дълго ще си спомняме.
Само Едвард не е много приказлив през тази нощ. Разочарован е, че „рибата на деня“ не е клъвнала на неговата въдица. Затова пък на следващия ден, когато измъква едно деветкилограмово мероу, радостта му няма граници. С това той изравнява рекорда в състезанието за най-добър въдичар на „Айхсфелд“, а ние си осигуряваме голямо мероу за диорамата.
На следващата сутрин се стряскам. По дяволите, успал съм се. Герхард сигурно отдавна ме чака. Вчера след обяд излезе силен вятър, не можахме да докараме до кораба препълнения сал и затова го закотвихме за през нощта. Рано тази сутрин ел-механикът, Едвард и Герхард трябваше да го докарат с помощната лодка. А аз исках в 6.00 часа да бъда на пясъчната банка на южния кратерен склон, за да вадим корали с Герхард, който щеше направо да остане там. Тръгвам за кратерното езеро с цял час закъснение. Но къде е пясъчната банка? Изчезнала е — само в една ниша под надвисналата скала са останали два квадратни метра суша. Герхард седи там с багажа си и като корабокрушенец търпеливо чака избавлението си. Не сме и предполагали, че приливът ще се издигне толкова бързо и толкова високо.
Закусваме в леко полюляващата се лодка. Под нея има големи огненочервени корали, на които след това ще се посветим. Разперените венци-пипала на червеите пауново перо се открояват като жълти, сини, червени, зелени или виолетови цветни петна. Гол охлюв минава с грациозни движения покрай нас, а една 30-сантиметрова риба-куфар се блъска, явно позадрямала, в лодката ни. В такова обкръжение закуската двойно се услажда. Скачам във водата и веднага ме пронизва силна болка. Лицето, ръцете, краката, цялата ми кожа горят в огън. Като че съм се ожарил на коприва. Напускам скорострелно парещата мокрота и се покатервам в лодката. Герхард вече седи там и наблюдава скептично зачервеното си тяло.
— Сигурно силните вълни през нощта са разнесли копривни клетки, които по всяка вероятност произхождат от масово разпространените тук огненочервени корали — мисли на глас той.