— Трябва непременно да опознаем по-подробно този остров — казва Карл-Хайнц.
— Имаш право — решавам аз. — Ще поправим пластмасовата лодка и утре ще направим целодневно разузнаване. И ти ще дойдеш, но при условие, че си с превръзка на ръката.
За съжаление това си останаха само планове. Същата вечер пристигна телеграма. Утре сутринта трябва да бъдем в Ходейда. Около 23.00 часа вдигаме котва, пристигаме още преди изгрев слънце и… започваме да чакаме. Чакаме един, два, три, четири, пет, шест, седем дни, докато ни отведат в пристанището.
А какво само можехме да преживеем през това време на нашия Остров на мечтите!
Опитваме тревата на порока
Краят на мъките ни настъпва точно в деня на нашия национален празник12. Пилотът се качва на кораба. Почти триумфално минаваме покрай редицата чакащи кораби в посока към пристанището. В пристанищния залив Кор Хатиб има много плитчини, които стигат чак до фарватера. Прости тръстикови колиби, малки канута и хвърлени навсякъде мрежи показват, че тук рибарите са у дома си. Няколко дългокраки фламинго пристъпват като на кокили в лагуната, търсейки храна, а непосредствено до фарватера си почиват много пеликани и между тях — каква необичайна гледка — един морски орел. По целия път и в самото пристанище останки от кораби предизвестяват за опасностите от плитчини..
В пристанището има пъстра навалица — стотици мохамедани чакат парахода, който ще ги заведе в град Джеда в Саудитска Арабия, откъдето ще се отправят на поклонение в Мека. Огромният им багаж се състои от вързопи с одеяла, килими и дори легла. Някои сякаш мъкнат цялото си имущество. Малки автобуси, изрисувани с богата фантазия в ярки цветове, ги превозват до и от пристанището. Когато приставаме на кея, там се суетят повече от хиляда вярващи и между тях нито една жена.
Ето ни отново в едно от най-горещите пристанища на света. Непоносимият климат ни измъчва. През деня никой не напуска доброволно хладните каюти. Заради жегата разтоварват главно през нощта, но няколко хамали продължават упорито работата си и през деня. Тукашните йеменци са дребни на ръст, но внушават респект с грижливо завитите чалми или избродираните фесове на главите си, както и със затъкнатите в широките пояси закривени ножове. Това значи са потомците на минейци, саавци и химарити, които още през второто хилядолетие преди новата ера са създавали градове-държави с богата култура — представители на един народ с дълга, интересна и противоречива история. Какъв живот водят те днес? Карл-Хайнц и аз ще добием представа за това в отдалечения на 10 км оттук град Ходейда.
Рано сутринта. Ниските нощни температури още не са отстъпили място на палещите слънчеви лъчи. Тръгваме за Ходейда. Първите петна пот избиват по памучните ни ризи, а имаме да вървим пеш поне още 25 км.
Пред нас се вие дългата лента на шосето. Отдясно лежи плиткият пристанищен залив, отляво започва безкрайната пустиня, в която бодро навлизаме. Пресичаме пясъчни дюни, възвишения, долини. Зад всеки следващ хълм ми се струва, че ще видим друга картина, но пейзажът си остава все същият. В падините тук-там растат ниски бодливи храсти. Следи от животни по пясъка сочат, че пустинята не е необитаема. Но обитателите й отдавна са се скрили от настъпващия зной. Само луди като нас и камилите могат да вървят по това време през пустинята. Неочаквано по пътя ни се изпречва една от тях. Това е дромедар, едногърба камила, която е полегнала в една падина и кротко си похапва от трънливия храсталак. Тя ни оставя да я доближим, да я потупаме и погалим. „Да можехме да пояздим до града“, мисля си аз и се опитвам да възседна камилата. Но това изглежда не й харесва, защото изведнъж скача, хвърля ме и се отдалечава в лек тръс. Завистливо проследявам един керван, който се изгубва по посока към Ходейда. Добре им е на тях! После се успокоявам. През далекогледа виждам, че камилите носят само здраво завързаните денкове, а придружаващите ги араби също като нас ходят пеш.
От покрайнините на Ходейда чак до пустинята има разхвърляни къщи. Това е новият квартал, изграден предимно от плоски, едноетажни къщи, застроени в редици. Пред всяка има двор, ограден със зид. Тези зидове предлагат сянка и защита от страшните пясъчни бури. Започне ли да залязва слънцето, всички излизат на двора, където протича животът на семейството. Тук перат, кърмят децата, готвят, вършат всякаква работа. В тази климатична област дворът е универсално място за живот и труд. Скъпи климатични инсталации могат да си позволят само малкото нови жилищни и търговски сгради в центъра. Ония, които описват благоуханията на Ориента, трябва да са посещавали само палатите и харемите на пашите и шейховете. На мене не ми беше съдено да надникна в нито един харем, затова и не можах да усетя тези благовония. Вместо тях обонянието ни беше подложено на сериозни изпитания, защото при тропически условия всяко изсъхнало растение, умряло животно, всички отпадъци и изпражнения в пречиствателните канали и извън тях започват да се разлагат и страшно да вонят.
12
Хайде сега, кой знае за коя дата става дума и за какъв празник? Игра с въпроси. Наградата е морална. Б. на uploader Victor от БезМонитор.ком.