При това Атлантикът съвсем не ни посреща недружелюбно. Термометърът отново показва 21 градуса, на лъчистосиньото небе се усмихва слънцето, океанът е спокоен. Едва когато зад нос Финистере влизаме в Биская, времето се променя неочаквано. Седемметрови вълни и силен вятър в гърба буквално търкалят „Айхсфелд“ по водата, кренът е 20 градуса. Край на уюта в салета. Взети са предохранителни мерки съдовете и приборите да не се търкулят по масата. Въпреки това, особено докато ядем супата, се налага да балансираме. Трябва постоянно да сме нащрек и да се съобразяваме с всяко непредвидено движение на кораба.
На вечеря ни чака още една изненада. Внезапно „Айхсфелд“ се накланя силно встрани и започва да се люлее като махало. Докато усети, шеф-механикът с приборите в ръце и хапка на вилицата се хързулва от стола и излита на едно пет метра разстояние. Преди да е разбрал какво става, той се вижда отново „седнал“ на мястото си, само че този път с лакти в яденето. Очевидно номерът му допада, защото го повтаря. Спонтанните ни ръкопляскания като признание за доброто цирково изпълнение той посреща, не е трудно да се досетим защо, с кисела физиономия.
Късно вечерта се надига буря. Клатенето се усилва, но аз заспивам дълбоко. Събужда ме сякаш барабанен удар. Страхотен грохот и тропот, нещо като че ли се разпада на хиляди късчета — ококорвам изплашен очи и виждам Йохен да поглежда угрижен през филистрина.
— Това се казва вълна! — изохква той. — Мислех, че ще ни обърне!
— А ударът преди малко откъде дойде?
— Една гигантска вълна се разби с цяла сила в надстройките на палубата. Така изтрещя, сякаш корабът щеше да се разцепи.
Изведнъж стана спокойно, в същност прекалено спокойно. От главния двигател не се чува никакъв шум. Само от време на време корабът потръпва. По дяволите, само това ни липсваше! Буря и главният двигател повреден! Бързо скачам от леглото, обличам се и изтичвам на мостика, за да разбера какво е станало. В щурманската кабина се натъквам на физиономии, които са истинско олицетворение на спокойствието.
— Какво се е случило? — питам аз, очаквайки най-лошото.
— Нищо особено! — успокоява ме капитанът. — Просто кренът беше много голям, завихме срещу вятъра и ще се движим с намалена скорост, докато премине лошото време. Ще се погрижим всички да се върнат живи и здрави у дома. А сега моля да не ни безпокоите повече!
Корабът се носи съвсем бавно срещу връхлитащите го вълни, а те забележимо нарастват. Капитанът дава на най-голямата около 15 м. Ураганът достига сила 10–11 бала, свири и вие страховито по палубата и бие като камшик по беснеещия океан. А той ври и кипи. Вятърът разпръсква пяната от гребените на вълните и завихря вода високо над повърхността. Море и хоризонт се сливат в едно, пропитият със ситен „дъжд“ въздух пречи на видимостта и заслонява небето. „Айхсфелд“ неотклонно се бори с бушуващия океан, но гигантските вълни продължават да връхлитат и ние имаме чувството, че всеки момент ще се преобърнем.
Да почувствуваш необуздаемите сили на природата и драматизма на събитието непосредствено от палубата на мостика е противоречиво преживяване. То възбужда и потиска едновременно, кара кръвта в жилите да замре и ускорява пулса. Красиво и страшно!
Когато огромните вълни накланят кораба, ми се струва, че съм скиор, който ей сега ще полети по шанцата надолу. Час след час „Айхсфелд“ танцува по вълните, заорава нос надолу, изправя се с усилие и отново поема нагоре, спира за момент на следващия гребен, сякаш се чуди накъде да тръгне, и пак се спуска надолу. При всяко преодоляване на гребените, кърмата, а заедно с нея и перото, и винтът се издигат високо над водата, от въртящия се във въздуха винт целият кораб се тресе и друса.
Разтревожен наблюдавам как водните маси погребват под себе си нашите контейнери, закрепени в средата на палубата. Дано стоманените въжета издържат! Не бива да допускам дори само мисълта, че следващата вълна би могла да унищожи с един замах труда ни и че усилията на една цяла експедиция биха отишли напразно.
А колко бързо може да стане това, виждам със собствените си очи. Две вълни връхлитат бързо една след друга. След първата „Айхсфелд“ едва се изправя, а втората, с височината на къща, потопява две трети от кораба и удря с такава сила по мостика, че целият корпус се разтърсва. От пластмасовата лодка вече нищо не става, откачени са бидоните с бензин и боя, а те бяха завързани с дебели стоманени проволки за палубата.
И така цели три дена. Всеки път, когато отслабне бурята, поемаме правилния курс, но много скоро отново се налага да обръщаме. Третият ден. От десет часа се движим на север, люлени от силните вълни, идващи откъм десния борд. Един час по-късно огромна отвесна вълна се стоварва върху ни, накланя кораба до 36 градуса, залюлява го като махало и го връща на другата страна до положение 42 градуса. Намаляваме скоростта, обръщаме. В такива ситуации решенията трябва да се вземат за секунди.