Талиман?
Съвсем просто. Tally идва от английски и означава рабош. А на рабошите някога са отбелязвали с резки броя на товарите, снемани или качвани на борда. Днес талиманството е важна форма за упражняване на контрол: талиманът не само проверява и преброява стоките, но и контролира опаковането и грижливото им пренасяне. В морските пристанища на ГДР с това се занимава специална служба — „Tallierungsgesellschaft in. b. H.“3.
Както виждате, обясненията на старпома не са били съвсем излишни.
Хамбург, Ротердам и Антверпен са модерни и „бързи“ пристанища. Тук товаренето действително се извършва със замах и хамбарите на нашия кораб бързо се пълнят. След всяка работна смяна „Айхсфелд“ нагазва под натиска на товара все по-дълбоко.
Остава ни и малко време да слезем на брега, макар и това да са само бегли визити.
Хамбург
Пристанището, което се разпростира в продължение на 9 км чак до центъра, придава особен облик на този най-голям град във ФРГ. Още при влизането се открива чудесна панорама. Отдалече се вижда „Михел“, 132-метровият купол на бароковата катедрала „Санкт Михаел“, превърнала се в символ на града.
Акостираме в пристанището Гризенвердер. За да стигнем до-мостовете на „Санкт Паули“, са ни необходими само няколко минути с ферибота. Оттук до града вече не е далече и само след пет минути сме в увеселителния квартал „Санкт Паули“. А какво прави вечер един моряк в Хамбург? Отива на „Реепербан“. Така си мислехме. Но се оказва, че сме единствените, които поемат в тази посока. На моряците не им се дават дори четирите-марки за пътуването с ферибота.
Търговията на „Реепербан“ върви лениво. Времето е ваканционно, а за местния бранш това означава мъртъв сезон. Леко облечените дами поглеждат омърлушено иззад витрините на Хербартщрасе, „Дворът за контакти“ в Eros-Center е почти безлюден, в многобройните порнографски магазини не се виждат никакви купувачи, а пред „заведенията за удоволствие“ пъстро облечените портиери настоятелно вербуват клиенти. Всичко това ни е неразбираемо и чуждо. Напускаме този квартал на града с неприятно чувство — не, това не е нашият свят.
Естествено, Хамбург не е само „Санкт Паули“. Хамбург — това са и поддържаните тревни площи край река Алстер, обширните търговски квартали между дългата улица „Щайндам“ и кметството, многобройните музеи и зоопаркът на Хагенбек в Щелинген — с аквариума и делфинариума.
Карл Хагенбек, чийто паметник ни посреща на входа, е извършил пионерско дело. Не само защото в началото на века основал най-голямото предприятие за търговия с животни, а и защото развил идеята за нов тип зоопарк и създал т. н. „зоологическа градина без решетки“. В огромния парк изникнали планини, пещери, савани и езера, които заедно с живеещите сред тях на свобода животни предлагали на посетителите зрелище, близко до естествените условия.
Откритият през 1907 година зоопарк е белязан с парвенюшкия кич на своето време, но въпреки това е композиран толкова умело, че е истинско удоволствие да бродиш в него.
Нас, естествено, ни влече към аквариумите. Тук прекарваме голяма част от свободното време. Присъствуваме даже на показна дресура в делфинариума. Елегантните движения, високите скокове и възприемчивостта на делфините безкрайно ни допадат.
Кога ли ще срещнем първите делфини в океана?
По обратния път към пристанището виждаме изборни плакати, чиято трагикомичност ни кара да се замислим. Тук Хелга Шухард кани на голям афиш на „либерална предизборна веселба“, по-нататък друг надпис „На чаша бира с Хорст Горехт“ известява за поредна предизборна среща. Безплатна бира за изборите — това ни е познато от учебниците по история. Впрочем — нека си пият бирата, когато и с когото си поискат. Това изобщо не ни засяга.
До следващото пристанище имаме точно един ден път: шест часа от Хамбург до „Елба 1“, после 250 морски мили западно до Мааснорд и на края два часа нагоре по река Маас. Когато вдигаме котва от Хамбург, времето е мрачно и бурно. От Северно море духа силен вятър, седем-осем бала. Около кораба-фар „Елба 1“ бурята вилнее с пълна сила. Затова спираме още при Шархьорн, за да снемем пилота. Катерът, който трябва да го вземе, забива нос дълбоко в гребена на вълните и после се изгубва в разпенената стихия. Вълните я подхвърлят като орехова черупка. Пилотът слиза по щорм-трапа, изчаква, докато вълните подемат лодката, и скача върху щурманската кабина. За всеки случай двама мъже му протягат ръце. Не е приятно да цопнеш във водата при такова вълнение.