Връщаме се около полунощ. Днес извървяхме трийсетина километра и след тоя напрегнат ден Герхард ни кара да се надбягваме. И ето ни — шестима, иначе сериозни мъже, хукват в среднощна доба да се гонят из тунела под река Маас… Радвам се, че още сме способни на подобни лудории. Ако настроението ни остане такова, ще изплашим акулите в Червено море. Все пак да не избързваме с прогнозите.
На кораба ни посреща вахтеният:
— Утре рано потегляме. Последната смяна свърши добра работа. През нощта ще качим и 2000 бройлера за Ходейда.
— Живи бройлери? — недоумява Карл-Хайнц и не можейки да си обясни избухналия смях, се защищава:
— Защо се смеете? Боцманът ми разказа, че са пренасяли какво ли не, включително овце и камили.
— Но да, тогава готвачът правеше чудесно овче сирене, сега пък ще си имаме пресни яйца чак до Ходейда! шегува се вахтеният. Карл-Хайнц е озадачен.
— И какво все пак ще товарим?
— Замразени бройлери.
— Добре де, трябваше веднага да ми кажете.
Антверпен
До следващото пристанище, до следващата страна са ни необходими тринадесет часа. Антверпен, най-важното пристанище на Белгия днес, е било през XVI век най-голямото в света. То се врязва в сушата на 88 км от устието на река Шелда. В него редовно спират търговски кораби на нашето параходство. По линията Рощок — Червено море — Източна Африка, Антверпен е задължителна спирка и често именно тук се взема последният товар. И за нас Антверпен ще бъде последното пристанище, преди да поемем курс на юг. Дотогава обаче имаме още два дена, Да съставим план! Търговският агент донася проспекти. Да видим какви забележителности има Антверпен! Но по всичко личи, че тук смятат моряците за доста ограничени. От проспектите научаваме къде има стрийптиз и нощни барове с момичета за танци, кога се изпълняват църковни служби, къде да пазаруваме и в коя банка да вложим изгодно парите си, но не намираме нито ред за паметници на културата. Колко жалко! Как може при това положение човек да се ориентира и да осмисли краткия престой на брега, да добие представа за културата и историята на чуждата страна?
По време на престой параходството организира за екипажите обиколка на града и екскурзии във вътрешността на страната. И все пак най-много се разчита на самоинициативата. Този проблем, може би ненужно, започва да ни занимава.
— Да имаше поне диплянка за историята и забележителностите на по-важните пристанищни градове! — възмущава се Йохен и като истински журналист веднага се впуска в размишления относно съдържанието и оформлението. И от наша страна валят предложения — за „подобряване“ на корабоплаването. Само от няколко дена сме на борда и вече, а може би точно затова искаме да обърнем всичко с главата надолу.
Ето че, както се оказва малко по-късно, и ние не сме застраховани срещу прибързани оценки.
— Почакайте да видим какво ще мислим за тия неща след няколко месеца! — се опитва да ни спре Хорст. Напразно. Добре, че в този момент на вратата се чука и капитанът с едно изречение ни връща в действителността:
— Желаете ли утре да участвувате в екскурзия с автобус из Белгия?
— Иска ли питане! Но откъде се взе това пътуване?
— Нищо особено. Параходството ни има собствен автобус в Антверпен. Обикновено далечните плавания започват оттук, така че една екскурзия в началото е хубаво развлечение за екипажа.
Освен това понякога ни придружават съпругите, а ние бихме искали и то най-вече на тях да покажем градовете и страните, които познават само по разказите ни.
Капитанът още не знае накъде ще тръгнем утре. За Брюксел? По всяка вероятност не, защото там са били предния път.
Тогава може би на юг.
Не знам защо, но когато чуя за Белгия, винаги си представям равнинен индустриален пейзаж, нещо като областта между Хале и Битерфелд. Възможно е част от нея наистина да изглежда така, но ние се срещаме с една съвсем различна Белгия — с изпъстрените с възвишения Ардени. Със синьо-червен автобус, в цветовете на нашето морско параходство, минаваме покрай Брюксел, на път за югоизточното кътче между Люксембург и Франция. Крепостта Мамюр, пещерите на Ларош, водопадите при Коа и живописно кацналият на френската граница Динан са нашите най-важни спирки. Пътуваме през дълбоко врязаните романтични долини на реките Маас, Самбр и Уртл, катерим се по хълмовете на планинските вериги и красотата на тази курортна местност изцяло ни пленява.