Пейзажът с малките, забравени от бога и света, градчета и селца излъчва спокойствие и мир и ми е трудно да си представя, че през двете световни войни Ардените са били арена на кървави битки с немските окупатори, че точно тук е завършило с крах последното голямо настъпление на фашистката армия на Западния фронт. Нашият белгийски шофьор и екскурзовод същевременно не отронва и дума по този въпрос. Защо? Дали от учтивост към гостите или вече е забравил?
Късно вечерта, когато в повишено настроение се връщаме през Лютих, научавам от жената на капитана, че целият команден състав се е отказал от излета в наша полза. А се бояхме, че ще се отнесат неблагосклонно към нас…
Втория ден в Антверпен посвещаваме на професионалните си интереси. За съжаление пристанището се намира извън града. Не ни остава нищо друго, освен да платим обичайните за западноевропейските страни високи цени на автобусните билети. Извървяваме няколко километра покрай кейове и магазини до центъра, разположен на отсрещния бряг на река Шелда. Целта ни е площад „Рузвелт“. Недалеч от него, между централната гара и някаква търговска къща, е загнезден входът на световноизвестния зоопарк.
Само един поглед върху цените ни е достатъчен. Както в Хамбург и Ротердам, така и тук те са невъобразимо високи за нас — от 6 до 12 марки на човек. За наше щастие господин ван Санден, директорът на аквариума, е тук. Това ни спестява заплащането и благодарение на него посещението се оказва особено полезно. След проточилите се професионални разговори в зоопарка, аквариума и делфинариума едва ни остава време да посетим мястото, където е творил големият син на този фламандски град, художникът Петер Паул Рубенс. Ателието му е превърнато в музей — истинска светиня на световната култура, поддържана с много любов. С подбити ходила се отправяме към спирката на автобуса, възхищаваме се, но само отвън, на внушителната седемкорабна катедрала Нотр Дам и се подразваме от супермодерния небостъргач, издигнат в непосредствена близост до фламандската опера.
На пристанището жаждата ни отвежда в „Speak en Eiern“ — ресторант с почти легендарна слава сред моряшкия свят. Вдигаме бирените халби: „Наздраве! Дано стигнем по-бързо в Червено море!“
Напускаме Антверпен точно девет дена след тръгването ни от Рощок. Девет дена, които ни донесоха много впечатления. Девет дена, в които бързо установихме сърдечен контакт с екипажа и се почувствувахме на кораба като у дома си. „Айхсфелд“ стана втората ни родина.
Плаващ дом
Всеки голям товарен кораб е техническо чудо с огромни размери. Да вземем „Айхсфелд“: 136 м дълъг, 18 м широк, над 7 м газене, 7500 т товароподемност, мощност 9300 к. с., скорост 17 възла, построен преди повече от десет години в холандската корабостроителница „Де Хооп“, плава по линията БАЛТАФРИКА.
Но какво означават цифрите? Или някой може да си представи хамбар с обем 10000 м3? Едва ли. Трябва да си стоял долу в трюма, за да добиеш представа. Макар че „Айхсфелд“ не принадлежи към най-големите товарни кораби на нашия флот, той е много по-дълъг от едно футболно поле. На него могат всекидневно да се изминават по няколко километра. Само каютите на екипажа са разположени на четири етажа, а между най-долната и най-горната палуба има осем етажа.
Екипаж от трийсетина души се грижи машините да работят денонощно, да се съблюдава верният курс и изобщо всичко да функционира безупречно в продължение на седмици и месеци. Спре ли главната машина, ще се лутаме в морето без двигател; повреди ли се радиостанцията, ще ни липсва всякаква връзка със света; откажат ли помощните агрегати, ще се развалят хранителните продукти и замразеният товар. Следователно трийсетте мъже трябва, каквото и да става, надеждно и без прекъсване да поддържат живота на кораба. Ето и екипажът: петима моряци, шестима мотористи, готвач, помощник-готвач, главна камериерка, още две други камериерки, домакин, боцман, електромеханик, електротехник, радист, шеф-механик, първи, втори и трети механик, старши помощник-капитан, втори, трети и четвърти помощник-капитани и самият капитан. В случая трябва да прибавим и нашата шестчленна експедиционна група, както и съпругите на капитана, шеф-механика и третия механик.
За да могат тридесет и девет души на един кораб в продължение на месеци да живеят и да се чувствуват горе-долу добре, необходими са уютно подредени каюти и помещения за хранене и прекарване на свободното време, бордова радиостанция, филмови прожекции, танкове с питейна вода и съоръжения за нейното добиване, автомат за напитки, фотолаборатория, пералня и преди всичко камбуз, който да подсигурява разнообразна храна. Казват, че наред с капитана готвачът е най-важният човек на кораба. Има нещо вярно в това. Настроението на всички зависи в голяма степен от неговото кулинарно майсторство. А нашият готвач се грижи за доброто ни настроение. Влага цялата си душа и сърце в работата. Да го наблюдаваш как работи е истинска радост, а да опитваш приготвените от него ястия — огромно удоволствие. Пълен е с нови хрумвания. Затова всеки понеделник чакаме с нетърпение менюто за седмицата. Запазих листа от миналата седмица. Ето го: понеделник: