Булат помолил този, който пиел от водопада. Той се навел над делвата, излокал всичко и капка не оставил.
Доложили на царя. Това не му харесало, не иска да даде дъщеря си на Булат, ама какво да прави?
Царят казал:
— Дай ми три дни срок, ще ти дам дъщеря си.
Булат не се съгласява:
— Ако ще я даваш, давай я, ако не — и така ще я вземем.
И рекъл на другаря си, който мъкнел камъни на гръб:
— Ето кога потрябва твоята помощ. Натоварвай на гръб царския дворец и да вървим.
Момъкът грабнал целия дворец, натоварил го на гърба си и го понесъл. Царят и дъщеря му седят в двореца.
Уплашил се царят, моли Булат:
— Поне мен оставете, а дъщеря ми вземайте.
Булат се съгласил. Царят дал на дъщеря си голям имот, благословил я и я пуснал.
Върви Булат, радва се. Тревожи го само това, че трябва да даде царската дъщеря на змея. Затова не отишъл при него, а при познатата бабичка. Разказал й — такава и такава ми е работата, научи ме какво да правя. Бабичката казала:
— Не въвеждай девойката в къщата на змея, а му речи: доведох хубавицата, излез, погледни я. Той ще излезе, а ти бързо пусни на главата му хромела, който виси на синджир над вратата. Успееш ли, работата ти е наред.
Булат така и постъпил. Рекъл на змея:
— Хей ти, кирливия! Доведох ти царската дъщеря, излез, погледни я!
Змеят се зарадвал, изскочил вън. Щом той излязъл, Булат откачил синджира, хромелът паднал право върху змея, смачкал го.
Булат разделил богатството на змея на четири части, трите части дал на другарите си, четвъртата — на бабичката, за себе си взел хубавицата и тръгнал към къщи. Всички се зарадвали на Булат и дълго се веселили.