Той се наведе и лекичко я целуна по бузата. Докато секундите, минутите и часовете течаха назад, Бош наблюдаваше съня й и мечтаеше за невъзможното — времето да се върне толкова, че целият ден да започне наново. Това беше само фантазия. В действителност животът му щеше да се промени също толкова, колкото и нейният. Сега тя бе с него. И той знаеше, че каквото и да е направил досега, Мади ще бъде неговият шанс за изкупление.
Ако успееше да я защищава и да й служи, щеше да компенсира всичко. Абсолютно всичко.
Наистина имаше намерение да бди над нея през цялата нощ. Ала накрая изтощението надделя и той също затвори очи. Скоро засънува някакво място край река. Имаше маса с бяла покривка и вятърът развяваше краищата й. Той седеше срещу Елинор и Маделин и двете му се усмихваха. Сън за място, което никога не беше съществувало и нямаше да съществува.
Трета част
Да защитава и служи9
39.
Последното препятствие беше митницата в Лос Анджелис. Митничарят на гишето рутинно прегледа паспортите им и тъкмо се приготви да им удари печатите, когато нещо на компютърния екран привлече вниманието му. Бош затаи дъх.
— Останали сте по-малко от един ден в Хонконг, господин Бош?
— Да, даже нямаше нужда да нося багаж. Отидох само да взема дъщеря си.
Митничарят разбиращо кимна с вид на човек, знаещ и други такива случаи. Той подпечата паспортите и погледна Маделин.
— Добре дошла в Лос Анджелис, млада госпожице.
— Благодаря — отвърна тя.
Когато стигнаха в къщата на „Удроу Уилсън Драйв“, наближаваше полунощ. Бош занесе раницата в стаята за гости и дъщеря му го последва. Познаваше тази стая — беше отсядала там при предишните си гостувания.
— След като вече ще живееш тук за постоянно, можем да променим всичко — рече Хари. — Знам, че в стаята си в Хонконг имаше много плакати и други неща. Можеш да правиш тук каквото поискаш.
В ъгъла бяха оставени два кашона с документи от стари следствия, които Бош бе преснимал.
— Ще ги изнеса — каза той.
Пренесе ги един по един в своята спалня. Докато сновеше назад-напред по коридора, Хари продължаваше да й говори.
— Знам, че няма самостоятелна баня, обаче втората баня в коридора е само за тебе. И без това не ми идват много гости.
След като приключи с кашоните, той седна на леглото и погледна дъщеря си, която все още стоеше в средата на стаята. Изражението й разкъса сърцето на Бош. Виждаше, че момичето най-после осъзнава действителността. Нищо че многократно беше изразявала желание да живее в Лос Анджелис. Сега оставаше тук за постоянно и щеше да й е мъчително трудно да приеме този факт.
— Искам да ти кажа нещо, Мади. Свикнал съм да бъда твой баща четири седмици годишно. Това беше лесно. Сега започва трудното. Ще правя грешки и трябва да си търпелива с мен, докато се уча. Но ти обещавам, че ще положа всички усилия.
— Добре.
— Искаш ли нещо? Гладна ли си? Или си уморена?
— Не, добре съм. Сигурно не биваше да спя толкова много в самолета.
— Няма значение. Точно тогава имаше нужда от сън. Пък и сънят винаги е полезен. Действа лечебно.
Тя кимна и неловко се огледа наоколо. Обикновена стая за гости. Легло, скрин и нощно шкафче с лампа.
— Утре ще ти купим телевизор. От ония с плоските екрани. Както и компютър и бюро. Ще трябва да пазаруваме много неща.
— Май ще имам нужда от нов мобилен телефон. Куик взе моя.
— Да, ще ти вземем и нов апарат. Старата ти СИМ-карта е в мене, тъй че няма да изгубиш контактите си.
Маделин го погледна и той разбра, че е сбъркал.
— Взел си моята СИМ-карта?! От Куик ли? Сестра му беше ли там?
Бош успокоително вдигна ръце и поклати глава.
— Не съм се срещал с Куик и сестра му. Намерих телефона ти, но беше счупен. Взех само СИМ-картата.
— Тя се опита да ме спаси. Разбра, че Куик се кани да ме продаде, и се опита да му попречи. Обаче той я изхвърли от колата.
Хари я изчака да каже още нещо, но дъщеря му мълчеше. Искаше му се да й зададе много въпроси за брата, сестрата и всичко останало, но бащата в него надделя над ченгето. Сега не беше моментът. Тя трябваше да се успокои и да свикне с новата ситуация. По-късно щеше да има време да я разпита за Куик и Хъ като полицай и да й разкаже какво се е случило с тях.
Бош се вгледа в лицето й — емоциите й като че ли се бяха изчерпали. Имаше уморен вид, въпреки дългия сън в самолета.