— Доколкото знам, тя действително е била изчезнала, обаче в събота сутринта аз се намирах на десет хиляди и петстотин метра над Тихия океан. Не мога да ви дам сведения за това какво е правила бившата ми жена тогава.
— Ние смятаме, че дъщеря ви е била отвлечена от някой си Пън Чинцай. Познавате ли го?
— Никога не сме се виждали.
— Пън е мъртъв — съобщи Ло.
Бош кимна.
— Това не ме натъжава.
— Съседката на господин Пън, госпожа Фон-и Май, си спомня, че е разговаряла с вас в дома си в неделя — каза У, — с вас и господин Сун И.
— Да, почукахме на вратата й. Тя не ни помогна много.
— Защо?
— Сигурно защото не е знаела нищо. Нямаше представа къде е Пън.
У се наведе напред. Реакцията му беше ясна. Смяташе, че са пипнали Бош.
— Вие отидохте ли в апартамента на Пън?
— Почукахме и на неговата врата, но никой не отговори. След малко си тръгнахме.
Разочарован, У се отпусна назад.
— Признавате ли, че сте били със Сун И? — попита той.
— Естествено. С него бяхме.
— Откъде познавате този човек?
— Чрез бившата ми жена. Те ме посрещнаха на летището в неделя сутринта и ми съобщиха, че търсят дъщеря ми, защото полицейското управление не вярвало, че е отвлечена.
Бош се втренчи в двамата хонконгски детективи, после продължи.
— Разбирате ли, вашето полицейско управление е пасувало. Надявам се да включите тая подробност в докладите си. Защото, ако бъда въвлечен в тая история, аз определено ще го направя. Ще се обадя във всички вестници в Хонконг, независимо на какъв език излизат, и ще им разкажа своята версия.
Планът предвиждаше да използват тази заплаха за международно посрамване на Хонконгското полицейско управление, за да накарат детективите да действат по-предпазливо.
— Известно ли ви е, че бившата ви съпруга Елинор Уиш е загинала от огнестрелна рана в главата на петнайсетия етаж на Чункин Маншънс в Коулун? — продължи У.
— Да, известно ми е.
— Присъствахте ли, когато стана това?
Бош погледна Холър и адвокатът кимна.
— Да, бях там. Видях как се случи.
— Ще ни разкажете ли?
— Търсехме дъщеря си. Не я открихме. Бяхме в коридора и се канехме да си тръгнем, когато двама мъже откриха огън срещу нас. Улучиха Елинор и я… убиха. Онези двамата също бяха улучени. При самозащита.
У отново се наведе напред.
— Кой застреля двамата мъже?
— Мисля, че знаете.
— Вие ни кажете, моля Ви!
Хари си спомни пистолета, който беше поставил в мъртвата длан на Елинор. Тъкмо се готвеше да излъже, когато Холър се намеси в разговора.
— Няма да позволя на детектив Бош да навлиза в теории за това кой кого е застрелял. Убеден съм, че вашето полицейско управление разполага с чудесни криминалисти и вече е успяло да даде отговор на тоя въпрос чрез анализ на барутни натривки и балистични експертизи.
У продължи нататък.
— Сун И беше ли на петнайсетия етаж?
— В онзи момент — не.
— Бихте ли ни дали повече подробности?
— За престрелката ли? Не. Но мога да ви кажа нещо за стаята, в която държаха дъщеря ми. Намерихме тампон с кръв. Бяха й взимали кръв.
Бош наблюдаваше реакцията им на тази информация. Лицата им останаха безизразни.
На масата пред тях лежеше папка. У я разтвори, извади документ, защипан с кламер, и го плъзна към Хари.
— Това са преведените на английски показания на Сун И. Моля, прочетете ги и потвърдете верността им.
Холър се наведе към Бош и двамата едновременно прочетоха двете страници. Хари веднага разбра, че показанията са подправени. Това всъщност представляваше тяхната следствена версия под формата на показания, дадени от Сун. Около половината факти бяха верни. Останалите бяха предположения, основани на разпити и улики. Убийството на семейството на Пън се приписваше на Бош и Сун И.
Хари знаеше, че или се опитват да го подмамят да си признае какво всъщност се е случило, или са арестували Сун И и са го принудили да подпише предпочитаната от тях версия, а именно, че Бош е извършил серията убийства в Хонконг. Така най-лесно можеше да се обясни гибелта на девет души в неделя. Американецът е виновен.
Ала той си спомняше прощалните думи на Сун на летището. „Ще се оправя, без да споменавам за теб. Обещавам. Каквото и да се случи, няма да забърквам теб и дъщеря ти.“
— Господа — обади се Холър, който пръв беше прочел текста до край, — тоя документ е…