— Пълна измислица — довърши изречението Бош.
Хари плъзна страниците обратно по лъскавата повърхност на масата и те улучиха У в гърдите.
— Не, не — бързо възрази той, — съвсем истински е. Подписан е от Сун И.
— Само ако сте опрели пистолет в главата му. Така ли действате в Хонконг?
— Детектив Бош! — възкликна У. — Вие ще дойдете в Хонконг, за да отговаряте за тези обвинения.
— Кракът ми няма да стъпи повече в Хонконг.
— Убили сте много хора. Използвали сте огнестрелно оръжие. Поставили сте дъщеря си над всички китайски граждани и…
— Те са й взели кръвна проба! — гневно им напомни Хари. — Взели са й кръв. Нали знаете кога го правят? Когато проверяват дали е подходящ донор на органи.
Той замълча, наблюдавайки растящото смущение, изписало се на лицето на У. На Бош не му пукаше за Ло. Силата беше у другия и ако успееше да се справи с него, нямаше да има проблеми. Холър се оказваше прав. В линкълна двамата бяха разработили хитра стратегия за разговора. Вместо да обясняват действията на Хари като самозащита, ясно да покажат на детективите от Хонконг какво ще изнесат пред световните медии, в случай че срещу Бош бъдат повдигнати обвинения.
И сега настъпваше моментът да го направят. Холър пое щафетата и спокойно се приготви да нанесе удара.
— Господа, вие може да си държите на своите показания — заяви той с вечната си усмивка на лице, — аз пък ще обобщя фактите, които се потвърждават от реални доказателства. Едно тринайсетгодишно американско момиче е отвлечено във вашия град. Майка му надлежно се обажда в полицията, за да съобщи за това престъпление. Полицията отказва да го разследва и тогава…
— Момичето е бягало веднъж — вметна Ло, — не е имало причина да…
Холър вдигна показалец, за да го прекъсне.
— Няма значение — отсече той. В гласа му се долавяше сдържан гняв и усмивката му беше изчезнала. — Вашето управление е информирано за изчезването на американското момиче и по някаква причина решава да не реагира. Това принуждава майката сама да потърси дъщеря си. И тя веднага вика бащата на момичето от Лос Анджелис.
Холър посочи Бош.
— Детектив Бош пристига и заедно с бившата си съпруга и техния семеен приятел господин Сун И започва издирването, в което хонконгската полиция е решила да не участва. И те сами откриват доказателства, че момичето е отвлечено, за да продадат органите му!
Яростта му се усилваше и Бош вярваше, че Холър не се преструва. В продължение на няколко секунди адвокатът остави думите си да надвиснат над масата като буреносен облак.
— И както знаете, господа, убити са хора. Моят клиент няма да навлиза в подробности пред вас относно всичко това. Достатъчно е да кажем, че озовали се сами в Хонконг, без помощ от страна на властите и полицията, тези родители, опитващи се да открият дъщеря си, се сблъскват с много лоши хора и се оказват в ситуации, в които се налага да убиват, за да не бъдат убити. Били са провокирани!
Бош видя, че двамата хонконгски полицаи подскачат, когато Холър извика последната дума. Адвокатът продължи със спокоен и школуван в съда глас.
— Известно ни е, че искате да узнаете какво се е случило, а и трябва да пишете доклади и да информирате началниците си. Но трябва сериозно да се запитате наистина ли е редно да действате по този начин.
Поредната пауза.
— Всичко това се е случило в Хонконг, защото вашето управление не е помогнало на американското момиче и неговото семейство. И ако сега ще се опитвате да анализирате действията на детектив Бош, предприети, защото вашето управление не е реагирало адекватно, ако ще търсите да отведете със себе си в Хонконг изкупителна жертва, няма да намерите такава тук. Ние няма да ви окажем съдействие. Аз обаче познавам един човек в Лос Анджелис, с когото можете да поговорите за всичко това. Можем да започнем с него.
Холър извади една визитка от джоба на ризата си и я плъзна по масата към тях. У я вдигна и я прочете. Адвокатът вече я беше показал на Бош — визитка на репортер от „Лос Анджелис Таймс“.
— Джак Макавой — прочете Ло. — Той разполага ли с информация за случая?
— Не, поне засега. Но много ще се заинтригува от такава история.
Всичко вървеше по план. Холър блъфираше. Бош знаеше, че Макавой е уволнен от „Таймс“ преди шест месеца. Адвокатът беше изровил визитката му от цял куп, прихванат с ластик, който държеше в линкълна.
— Ето откъде ще се почне — спокойно продължи Холър. — И ми се струва, че ще се получи страхотен материал. Тринайсетгодишно американско момиче, отвлечено в Китай, за да продадат органите му, а полицията не прави нищо. Родителите са принудени да действат сами и майката е убита, докато се опитва да спаси дъщеря си. Оттам историята ще се разпространи в световните медии. Всеки вестник, всяка новинарска телевизия ще иска да пусне нещо за случая.