Холивуд ще направи филм по него. И Оливър Стоун ще го режисира!
Адвокатът разтвори собствената си папка, съдържаща новинарски публикации, които беше разпечатал в колата след проверката в интернет. Той плъзна няколко от тях по масата към У и Ло и двамата се надвесиха над тях.
— И накрая, ето ви статиите, които ще предоставя на господин Макавой и всеки друг журналист, който се обърне към мен или детектив Бош. Те отразяват неотдавнашното процъфтяване на черния пазар на човешки органи в Китай. Твърди се, че китайският списък на чакащите е най-дългият в света. Според някои сведения, във всеки даден момент един милион души чакат присаждане на орган. Нищо че преди няколко години китайското правителство под външен натиск забрани използването на органи на екзекутирани затворници. Това само увеличи търсенето и цената на човешките органи на черния пазар. Убеден съм, че тези материали, публикувани в изключително уважавани вестници, например „Бейджин Ривю“, ще ви покажат накъде ще клони в публикацията си господин Макавой. И вие трябва да решите дали искате да се случи всичко това.
У се обърна, за да размени шепнешком няколко реплики на скорострелен китайски с Ло.
— Няма защо да шепнете, господа — осведоми ги Холър, — ние и без това не ви разбираме.
У погледна американците.
— Бихме искали да разговаряме по телефона насаме, преди да продължим разговора — заяви той.
— С Хонконг ли? — попита Бош. — Там е пет часа сутринта.
— Няма значение — отвърна У, — трябва да се обадя.
Гандъл се изправи.
— Използвайте моя кабинет. Там никой няма да Ви безпокои.
— Много Ви благодаря, господин лейтенант.
Хонконгските следователи се изправиха.
— Още нещо, господа — спря ги Холър.
Изписалото се изражение на лицата им сякаш питаше „Сега пък какво?“
— Само исках вие и онзи, на когото ще се обадите, да знаете, че сме силно обезпокоени и от отношението към Сун И. Трябва да ви предупредя, че ще поддържаме връзка с господин Сун и ако не успеем да го намерим или научим, че личната му свобода по какъвто и да е начин е накърнена, възнамеряваме да повдигнем и тоя въпрос пред съда на общественото мнение.
Адвокатът се усмихна и направи нова пауза.
— Това е пакетна сделка, господа. Предайте го на вашите хора.
Той кимна, без да престава да се усмихва. Държанието му с нищо не издаваше явната заплаха, която се криеше в думите му. У и Ло също кимнаха в знак, че разбират какво иска да каже, и последваха Гандъл навън.
— Какво мислиш? — попита Бош, когато с Холър останаха сами. — Измъкнахме ли се?
— Да, така смятам — потвърди адвокатът. — Според мен всичко приключи. Случилото се в Хонконг си остава там.
43.
Бош реши да не чака в заседателната зала завръщането на хонконгските детективи. Продължаваше да го безпокои словесната престрелка с партньора му и той отиде в отдела да потърси Ферас.
Ала него го нямаше и Хари се зачуди дали нарочно е излязъл да обядва, за да избегне нов сблъсък. Той погледна на бюрото си, за да види дали има служебна поща. Писма нямаше, но червената лампичка на телефона му мигаше. Беше получил съобщение. Все още не беше свикнал да проверява телефона си за гласова поща. В стария отдел в Паркър Сентър нямаха лични линии и всички съобщения отиваха на телефона на секретарката, която ги записваше на хартия и ги разпращаше под формата на служебни писма по бюрата. В случай че обаждането е спешно, жената лично издирваше детектива по пейджър или мобилен телефон.
Бош седна и въведе кода си в телефона. Имаше пет съобщения. Първите три бяха рутинни обаждания, свързани с други разследвания. Той си записа някои неща в настолния си бележник и изтри записите. Четвъртото беше оставено предишната вечер от детектив У от Хонконгското полицейско управление. Току-що бил кацнал и се настанил в хотела. Искаше да си уговори среща. Хари изтри и него.
Петото съобщение бе от Тери Соп от лабораторията по дактилоскопия. Беше оставено в 09:15 същата сутрин, приблизително по времето, когато Бош разпечатваше кашона с новото компютърно бюро на дъщеря си.