Выбрать главу

— Хари, направихме теста с електростатично усилване на твоята гилза. Свалихме отпечатък от нея и всички тук сме адски развълнувани. Идентифицирахме го в базата данни. Обади ми се при първа възможност.

Докато набираше номера на лабораторията, той надникна над стената на кабинката си и видя, че Гандъл води двамата хонконгски детективи обратно към съвещателната зала. Лейтенантът му махна с ръка и Бош вдигна показалец, показвайки му, че ще дойде след минута.

— Лаборатория по дактилоскопия.

— Може ли да говоря с Тери?

Изчака още десет секунди. Обземаше го все по-силна възбуда. Може и да бяха освободили По-Чин Чан и той спокойно можеше вече да е в Хонконг, но ако бяха открили неговия отпечатък върху гилзата на един от куршумите, с които е бил убит Джон Ли, играта се променяше. Това пряко го свързваше с убийството. Можеха да му повдигнат обвинение и да поискат заповед за екстрадиция.

— Тери.

— Обажда се Хари Бош. Току-що получих твоето съобщение.

— Вече се чудех къде си. Идентифицирахме отпечатъка от твоята гилза.

— Чудесно. По-Чин Чан ли е?

— В момента съм в лабораторията. Чакай да отида на бюрото си. Беше някакво китайско име, обаче не същото като на фиша с отпечатъка, който ми даде партньорът ти. Онзи отпечатък не съвпадаше. Ще те включа на изчакване.

Докато чакаше, Бош усети, че в следствената му теория се появява пукнатина.

— Идваш ли, Хари?

Той вдигна поглед над стената на кабинката. Гандъл го викаше от вратата на заседателната зала. Бош посочи телефона и поклати глава. Недоволен, лейтенантът се приближи към него.

— Виж, те се огънаха — настоя той, — трябва да отидеш при тях и да приключиш тая история.

— Адвокатът ми може да се оправи и сам. Току-що ми се обадиха.

— Кой?

— От лабо…

— Хари?

Соп се беше върнала на линията. Детективът запуши говорителя на слушалката с длан.

— Дай ми няколко минути — каза на Гандъл той. После отпусна ръка и заговори в слушалката. — Прочети ми името, Тери.

Лейтенантът поклати глава и се насочи обратно към заседателната зала.

— Ами, не е името, което спомена ти. Хенри Лау е. Отпечатъкът е въведен в системата под номер девет-девет-осемдесет и две.

— Защо е регистриран?

— Преди две години е арестуван за пиянска история във Венис.

— Само това ли?

— Да. Иначе е чист.

Бош записа информацията в джобния си бележник.

— Добре, а отпечатъкът е сигурен, нали?

— Няма съмнение, Хари. Направо засия като коледна елха. Тоя метод е изумителен. Напълно ще промени нещата.

— И искат да използват теста като прецедент за Калифорния, така ли?

— Аз лично още не бих избързвала. Моят началник иска първо да види какво ще се получи в твоя случай. Нали разбираш, дали тоя човек е убиецът и какви са другите улики. Трябва ни случай, в който тоя метод да е част от доказателствения материал на прокуратурата.

— Първо ще съобщя на теб, Тери. Много ти благодаря за всичко. Ще трябва да действаме незабавно.

— Успех, Хари.

Бош затвори. Той отново надникна над стената на кабинката към заседателната зала. Щорите на прозорците бяха спуснати, но отворени, и видя, че Холър жестикулира пред двамата хонконгски детективи. Хари хвърли поглед към работното място на партньора си. Ферас още го нямаше. Той взе решение и пак вдигна телефонната слушалка.

Дейвид Чу беше в офиса на ЗБАБ и отговори на обаждането. Бош му съобщи най-новата информация от лабораторията по дактилоскопия и му каза да провери името на Хенри Лау в база данните за триадите. Предупреди го, че скоро ще мине да го вземе с колата.

— Къде ще ходим? — попита по-младият детектив.

— Да намерим тоя Лау.

Бош затвори и се насочи към заседателната зала. Не за да участва в обсъждането, а за да информира Гандъл за евентуалния сериозен напредък в следствието.

Когато отвори вратата, лейтенантът го погледна с такова изражение, все едно искаше да му каже „Крайно време беше“. Детективът му даде знак да излезе навън.

— Хари, хората имат още въпроси към теб — рече Гандъл.

— Ще се наложи да почакат. Постигнахме напредък по делото на Ли и трябва да действам бързо.

Лейтенантът се изправи и тръгна към вратата.

— Мисля, че ще се оправя и сам, Хари — осведоми го Холър от мястото си, — но все пак има един въпрос, на който трябва ти да отговориш.