Бош го погледна и адвокатът му кимна в знак, че въпросът е безопасен.
— Да?
— Искаш ли да транспортират тялото на бившата ти жена в Лос Анджелис?
Това го накара да се замисли. Импулсивният му отговор беше „да“, но се колебаеше какви ще бъдат последиците за дъщеря му.
— Да — накрая отвърна той, — изпратете ми я.
Хари пусна Гандъл да излезе и затвори вратата.
— Какво се е случило? — попита лейтенантът.
Когато Бош отби, Чу чакаше пред сградата на ЗБАБ. Носеше куфарче, което накара Хари да си помисли, че е открил някаква информация за Хенри Лау. По-младият мъж се настани до него и Бош потегли.
— От Венис ли ще започнем? — попита Чу.
— Да. Какво намери за Лау?
— Нищо.
Бош го погледна.
— Как така нищо?
— Доколкото знаем, той е чист. Не успях да засека името му никъде в нашите данни. Разговарях и с някои хора и се обадих тук-там. Нищо. Между другото, разпечатах снимката от шофьорската му книжка.
Той се наведе надолу, отвори куфарчето си, извади цветна разпечатка и я подаде на Бош, който набързо я погледна, докато шофираше. Излязоха на „101-во шосе“ и продължиха към „110-то“. Движението в центъра беше натоварено до крайност.
Лау гледаше усмихнато към обектива. Имаше свежо лице и модерна прическа. Човек трудно можеше да свърже такава физиономия с дейността на триадите и конкретно с хладнокръвното убийство на собственика на магазина за спиртни напитки. Адресът във Венис също не се вписваше.
— Проверих и в оръжейния регистър. Хенри Лау има деветмилиметров „Глок“, модел деветнайсет. Не само, че сам е заредил патрона, но и пистолетът е негов.
— Кога го е купил?
— Преди шест години, в деня, в който навършил двайсет и една.
За Бош това означаваше, че са на прав път. Лау имаше нужното оръжие и фактът, че го е купил още с навършването на пълнолетието си, показваше, че отдавна е имал желание да се сдобие с пистолет. Това го правеше част от света, който Хари познаваше. Връзката му с Джон Ли и По-Чин Чан щеше да стане ясна, щом го арестуваха и започнеха да анализират живота му.
Продължиха на запад по 10-то шосе към океана. Телефонът на Бош завибрира и той отговори, без да погледне дисплея, очаквайки да е Холър с новината за края на срещата с хонконгските детективи.
— Хари, обажда се доктор Хинохос. Чакаме те.
Съвсем беше забравил. Повече от трийсет години просто бе правил каквото е необходимо за следствието, без да се налага да мисли за някой друг.
— А, докторке! Ужасно съжалявам. Аз… Тъкмо отивам да задържа заподозрян.
— Какво искаш да кажеш?
— Наложи се да… Възможно ли е Мади да остане при тебе още малко?
— Ами… да, може да поостане. Всъщност до края на деня имам само административна работа. Убеден ли си, че искаш да постъпиш така?
— Виж, знам, че не е добре. Дъщеря ми е пристигнала съвсем наскоро, а аз я зарязвам при тебе и я забравям. Но тоя случай е причината тя да е тука. Трябва да го довърша. Ще задържа нашия човек, ако си е вкъщи, и веднага се връщам в града. Ще ти се обадя и ще дойда да я взема.
— Добре, Хари. Още известно време с нея няма да е излишно. Двамата с теб също трябва да намерим кога да си поговорим. За Мади, а и за самия теб.
— Непременно. Тя там ли е? Може ли да я чуя?
— Задръж така.
След няколко секунди чу гласа на дъщеря си.
— Тате?
С тази единствена дума тя изрази най-различни неща: изненада, ужасно разочарование, изумление.
— Знам, миличка, извинявай. Изскочи нещо и трябва да го свърша. Остани при доктор Хинохос и аз ще дойда колкото мога по-бързо.
— Добре.
Двойна доза разочарование. Бош се опасяваше, че няма да е за последен път.
— Добре, Мад. Обичам те.
Той затвори и прибра телефона си.
— Не ми се говори за това — изпревари въпроса на Чу детективът.
— Ясно.
Трафикът се поразреди и те стигнаха до Венис за по-малко от половин час. По пътя телефонът на Бош завибрира още веднъж. Този път се обаждаше Холър, който му съобщи, че хонконгската полиция повече няма да го безпокои.
— Значи с това се приключва, така ли?
— Ще се свържат с теб за тялото на бившата ти жена, но иначе се приключва. Отказват се от всякакво разследване на твоето участие в историята.
— Ами Сун И?
— Твърдят, че в момента го освобождавали и нямало да му предявят обвинения. Ще трябва да се свържеш с него, естествено, за да се увериш.