— Не се бой, ще го направя. Много ти благодаря, Мики.
— Един ден работа.
— Прати ми сметката.
— Не, квит сме, Хари. Вместо да ти взимам пари, защо не запознаем твоята дъщеря с моята. Двете са почти на еднаква възраст.
Бош се поколеба. Знаеше, че Холър предлага нещо повече от среща между момичетата. Адвокатът му беше природен брат, макар че не се бяха срещали като възрастни, докато пътищата им не се пресякоха във връзка с един случай преди година. Връзката между дъщерите означаваше връзка между бащите и Хари не бе сигурен, че е готов за това.
— Ще го направим, когато му дойде времето — отвърна той. — Тя започва училище утре и има нужда от време, докато посвикне с обстановката.
— Разбира се. Пази се, Хари.
Бош затвори и се съсредоточи върху търсенето на адреса на Хенри Лау. Кварталите в южния край на Венис представляваха мрежа от улици, пресичащи се под прав ъгъл. Този на заподозрения се намираше между залива и Марина дел Рей.
Венис беше бохемско градче с високи цени. Лау живееше в една от по-новите и модерни сгради, които постепенно изтикваха виличките, някога обточвали целия бряг. Бош паркира в една отбивка от шосето и двамата детективи слязоха.
Пред кооперацията на заподозрения имаше табела, съобщаваща, че два от апартаментите се продават. До вътрешната врата в малкия вестибюл имаше табло със звънци за отделните жилища. На Бош не му допадаше идеята да натисне бутона на номер 11. Ако научеше, че полицията е на входа на блока му, Лау можеше да избяга през някой авариен изход.
— Какъв е планът? — попита Чу.
Хари натисна няколко звънеца на други апартаменти. Зачакаха и накрая се чу женски глас.
— Да?
— Полиция, госпожо — доближи уста до домофона Бош, — може ли да поговорим с вас?
— За какво?
Той поклати глава. Едно време хората не задаваха въпроси, а просто отваряха вратата.
— Разследваме убийство, госпожо. Бихте ли отворили?
Последва дълго мълчание и Бош понечи пак да натисне звънеца, но осъзна, че не знае точно кой е нейният.
— Бихте ли показали служебните си карти пред камерата, моля? — накрая се обади жената.
Хари не беше видял камерата и се огледа.
— Ето там.
Чу посочи малък отвор над таблото. Те показаха картите си и ключалката забръмча. Бош натисна вратата и я отвори.
— Даже не знам в кой апартамент е тя — изсумтя детективът.
Озоваха се в нещо като открит вътрешен двор. В средата му имаше басейнче, около което бяха разположени входовете на дванайсетте апартамента, по четири от северната и южната страна и по два от изток и запад. Номер 11 се падаше от запад, което означаваше, че някои от прозорците на апартамента гледат към океана.
Бош се насочи към вратата с номер 11 и почука. Никой не отговори. Номер 12 обаче се отвори и на прага застана една жена.
— Нали казахте, че искате да разговаряте с мен?
— Всъщност търсим господин Лау — поясни Чу, — знаете ли къде е?
— Може да е на работа. Май спомена, че тази седмица щял да снима нощем.
— Какво снима? — попита Хари.
— Той е сценарист и работи по някакъв филм или телевизионно шоу, не съм сигурна.
Точно в този момент вратата на номер 11 се открехна и навън надникна мъж с мътен поглед и разрошена коса. Бош позна в него мъжа от снимката, разпечатана от Чу.
— Хенри Лау? — попита той. — Лосанджелиско полицейско управление. Трябва да Ви зададем няколко въпроса.
44.
Хенри Лау имаше просторен апартамент със задна веранда, издигаща се на три метра над крайбрежната алея. Оттам се разкриваше изглед към Тихия океан в най-широката част от плажа на Венис. Той покани Бош и Чу да влязат и им предложи да седнат в дневната. Чу седна, но Хари остана прав, обърнат с гръб към гледката, за да не се разсейва по време на разпита. Не усещаше обичайното си инстинктивно предчувствие. Лау приемаше появата им като нещо естествено. Бош не го бе очаквал.
Лау носеше дънки, маратонки и блуза с дълги ръкави, щампован образ на дългокос мъж с тъмни очила и надпис „Стилът си е стил“. Ако наистина беше спал, трябваше да си е легнал с дрехите.
— Седнете, господин Лау. Ще се опитаме да не Ви отнемаме много време — започна Хари.
С котешки движения дребният мъж седна и опъна крака на стола.
— За стрелбата ли се отнася? — попита той.