Хари се обърна към верандата. Чу тъкмо влизаше в дневната. Двамата последваха заподозрения на горния етаж и тръгнаха по коридор, водещ към задната част на апартамента. На двете стени висяха снимки, киноплакати и дипломи в рамки. Подминаха отворена врата на спалня, която явно се използваше за кабинет, и влязоха в голямата спалня — с три и половина метров таван и прозорци, гледащи към плажа.
— Обадих се в Тихоокеанския участък — каза Чу на Бош, — случаят е от нощта на първи. Арестували са двама заподозрени.
Хари мислено прелисти календара назад. Първи се падаше четвъртък. Една седмица преди убийството на Джон Ли.
Лау седна на неоправеното легло до нощно шкафче с две чекмеджета, изтегли долното и извади стоманена кутия с дръжка отгоре.
— Стойте така — нареди Бош.
Младежът остави кутията на леглото и се изправи с вдигнати ръце.
— Ей, нямах намерение да правя нищо бе, човек. Вие поискахте да го видите.
— Бихте ли оставили партньора ми да отвори кутията?
— Заповядайте.
— Моля, детектив.
Бош извади чифт латексови ръкавици от джоба на сакото си и ги подаде на Чу, после се приближи до Лау, за да е в обсега му, ако се наложи.
— Защо купихте пистолета, Хенри?
— Защото навремето живеех в една отвратителна дупка и беше фрашкано с бандюги. Ама странно нещо, дадох един милион долара за това жилище и те пак са на плажа и гърмят наоколо.
Чу си сложи и втората ръкавица и погледна Лау.
— Разрешавате ли ни да отворим тази кутия?
— Разбира се, давайте. Не знам за какво се отнася, обаче защо не, по дяволите? Отворете я. Ключът е на кукичката от задната страна на шкафчето.
Чу бръкна зад нощното шкафче, намери ключа и отвори кутията. Върху наръч сгънати листове и пликове лежеше черна филцова торбичка. Вътре имаше също паспорт и кутия патрони. Детективът от ЗБАБ внимателно вдигна торбичката и извади от нея черен полуавтоматичен пистолет. Той го обърна в ръце и го разгледа.
— Кутия деветмилиметрови патрони „Кор Бон“ и „Глок“, модел деветнайсет. Според мен е това, Хари.
Той извади пълнителя и се втренчи в патроните, после извади и патрона от затвора.
— Пълен е.
Лау направи крачка към вратата, но Бош моментално опря длан в гърдите му и го накара да отстъпи към стената.
— Вижте, не знам каква е тая история, обаче започвам да се плаша — каза младежът. — Какво става, мамка му?
Хари продължаваше да държи дланта си върху гърдите му.
— Просто ми разкажете за пистолета, Хенри. Бил е във Вас през нощта на първи. Давали ли сте го на някой друг оттогава?
— Не… стоеше си там, където го държа.
— Къде бяхте миналия вторник в три часа следобед?
— Хм, миналата седмица си бях тук. Да, май работех вкъщи. Започнахме снимките чак в четвъртък.
— Сам ли работите тук?
— Да, работя сам. Писането е самотна работа. Не, чакайте! Чакайте! Миналия вторник цял ден бях в „Парамаунт“. Четохме сценария с актьорите. Бях там цял следобед.
— Някой може ли да го потвърди?
— Поне десет души. Матю Маконахи ще потвърди. Беше там. Той играе главната роля.
И тогава Бош му зададе въпрос, с който целеше да го извади от равновесие. Направо е смайващо какво изпада от джобовете на хората, когато ги разтърсиш с привидно несвързани помежду си въпроси.
— Имате ли връзки с триада, Хенри?
Лау избухна в смях.
— Какво?! Вие ебавате ли се… вижте, аз си тръгвам.
Той отблъсна дланта на детектива и отново се насочи към вратата. Хари беше готов за това, сграбчи го за ръката и я изви, подкоси го с крак и го повали по очи върху леглото. После опря коляно в гърба му, докато му закопчаваше белезниците.
— Това е лудост бе, хора! — извика Лау. — Не можете да направите такова нещо!
— Успокойте се, Хенри, просто се успокойте — каза Бош. — Ще Ви отведем в полицията и ще изясним всичко.
— Ама аз снимам филм! След три часа трябва да съм на снимачната площадка!
— Зарежете филмите, Хенри. Това е истинският живот. Отиваме в полицията.
Хари го изправи от леглото и го насочи към вратата.
— Взе ли всичко, Дейв?
— Да.
— Води тогава.
Чу излезе от стаята, като носеше металната кутия с глока. Бош го последва, водейки Лау пред себе си, стискайки веригата между гривните на белезниците. Минаха по коридора, но когато стигнаха до стълбището, детективът дръпна веригата като юзда на кон и спря.