— Парите — отвърна Ферас. — Той получава повече, отколкото е дал.
На екрана Ли вадеше банкноти от касата.
— Вижте, собственикът прибира парите на клиента в чекмеджето и после му връща други банкноти, включително онази, която му е дал оня. Тъй че клиентът получава бирата и цигарите безплатно, и отгоре на всичко още пари.
Бош отново кимна. Ферас си го биваше.
— Колко взима? — попита Гандъл.
Основателен въпрос, защото картината беше прекалено зърнеста, за да се различат номиналите на банкнотите.
— В чекмеджето има четири отделения — поясни Хари, — за банкноти от един, пет, десет и двайсет долара. Снощи изгледах записа на бавни обороти. Собственикът поставя банкнотата на клиента в четвъртото отделение. За един стек цигари и кутия бира — това явно е отделението за двайсетачките. Ако е така, той му дава един долар, петачка, десетачка и накрая единайсет двайсетачки. Десет, ако не броим дадената от клиента.
— Това е рекет — заяви Ферас.
— Двеста трийсет и шест долара?! — възкликна лейтенантът. — Доста странен рекет, а и в чекмеджето се виждат още пари. По-скоро е установена сума.
— Всъщност са двеста и шестнайсет, ако извадим дадената отначало двайсетачка.
— Точно така — потвърди Бош.
В продължение на няколко минути тримата мълчаливо се взираха в замръзналия образ.
— Добре, Хари — накрая се обади Гандъл, — ти си имал няколко часа да го обмислиш. Какво означава това?
Бош посочи датата в горния край на екрана.
— Случило се е точно една седмица преди убийството. Във вторник, в три часа следобед. Този вторник убиват господин Ли. Може тая седмица да е решил да не плати.
— Или да не е имал пари да плати — предположи Ферас. — Вчера синът му каза, че бизнесът западал и след откриването на магазина в Долината били пред фалит.
— Значи старецът отказва и го очистват — обобщи лейтенантът. — Не е ли малко крайно? Ако убиеш човека, както се казва във висшите финанси, губиш финансовия си приток.
Младият детектив сви рамене.
— Остават съпругата и синът — отвърна той, — те ще разберат посланието.
— Двамата ще дойдат в десет, за да дадат показания — прибави Хари.
Гандъл кимна.
— И как ще процедирате?
— С госпожа Ли ще се заеме Чу, колегата от ЗБАБ, а ние с Игнасио ще разговаряме със сина. Ще разберем за какво става дума.
Обикновено киселото лице на лейтенанта се проясни. Беше доволен от напредъка на разследването и изскочилите улики.
— Добре, господа, съобщете ми резултата.
— Непременно — обеща Бош.
Гандъл излезе от залата. Двамата детективи останаха изправени пред екрана.
— Добра работа, Хари. Зарадва го.
— Още повече ще се зарадва, ако изясним случая.
— Какво мислиш?
— Имаме малко работа, преди да пристигне семейство Ли. Ти се отбий в лабораторията и провери какво са открили. Виж дали са приключили с касата и я донеси тук, ако можеш.
— Ами ти?
Бош изключи монитора и извади диска.
— Аз ще трябва да си поговоря с детектив Чу.
— Смяташ, че крие нещо от нас ли?
— Тъкмо това ще се опитам да разбера.
6.
ЗБАБ беше в отдел „Борба с бандитизма и оперативна дейност“, който осъществяваше много операции под прикритие и поради това се помещаваше в необозначена сграда на няколко преки от Дирекция на полицията. Бош реши да отиде пеш до там, защото знаеше, че ще му отнеме повече време да изкара колата си от гаража, да се бори с трафика и после пак да търси място за паркиране. Стигна до вратата на ЗБАБ в осем и половина и натисна звънеца, но никой не му отвори. Той извади телефона си и тъкмо се канеше да позвъни на детектив Чу, когато иззад него се разнесе познат глас.
— Добро утро, детектив Бош. Не очаквах да ви видя при нас.
Хари се обърна. Чу се приближаваше към него с куфарче в ръка.
— Много лежерно я карате тук — изсумтя Бош.
— Да, гледаме да не се натоварваме.
Бош се отдръпна, за да му позволи да отвори вратата с електронна карта.
— Заповядайте.
Влязоха в малко помещение с десетина бюра и лейтенантски кабинет отдясно. Чу влезе зад едно от бюрата и остави куфарчето си на пода.
— С какво мога да ви помогна? — попита той. — Имах намерение да дойда в „Грабежи и убийства“ в десет за разговора с госпожа Ли.