— Можеш да ми кажеш всичко, Маделин.
Тя затвори очи и ги скри с длани.
— Заради мен са убили мама. Заради мен са я убили, а трябваше да убият мен.
— Чакай малко, чакай малко. Ти не отговаряш за…
— Не, ти чакай, доизслушай ме. Да, виновна съм. Аз съм виновна, тате, и трябва да отида в затвора.
Бош я стисна в силната си прегръдка и я целуна по косата.
— Чуй ме, Мадс. Никъде няма да ходиш. Ще останеш тук при мене. Знам какво се е случило, но това не те прави отговорна за поведението на други хора. Не искам да си мислиш така.
Момичето се откъсна от него и го погледна.
— Знаеш?! Знаеш какво съм направила?!
— Струва ми се, че си се доверила не на когото трябва… а за останалото, за останалото е виновен той.
Мади поклати глава.
— Не, не. Идеята беше моя. Знаех, че ще дойдеш, и си мислех, че може да я накараш да ме пусне да дойда тук с теб.
— Знам.
— Откъде знаеш?
Бош сви рамене.
— Няма значение. Важното е, че ти не може да си знаела какво ще направи Куик, че ще използва твоя план за свои цели.
Дъщеря му сведе глава.
— Все едно. Заради мен са убили майка ми.
— Не, Маделин. Ако някой е виновен, това съм аз. Убийството й няма нищо общо с тебе. Беше опит за грабеж и се случи, защото проявих глупост, защото показах парите си на неподходящо място. Разбираш ли? Аз съм виновен, не ти. Аз допуснах грешката.
Нищо не можеше да я успокои и утеши. Тя силно поклати глава и сълзите й опръскаха лицето на Бош.
— Ти изобщо нямаше да си там, тате, ако не ти бяхме пратили онзи видеоклип. Аз го направих! Знаех какво ще се случи! Знаех, че ще се качиш на първия самолет! Щях да избягам още преди да си кацнал. Ти щеше да си там и всичко щеше да се оправи, но щеше да кажеш на мама, че там е опасно за мен. И щеше да ме доведеш тук.
Бош просто кимна. Преди няколко дни беше нахвърлял почти същия сценарий, разбирайки, че По-Чин Чан няма нищо общо с убийството на Джон Ли.
— Но сега мама е мъртва! И те са мъртви! Всички са мъртви и вината е само моя!
Бош я хвана за раменете и я обърна към себе си.
— Разказа ли всичко това на доктор Хинохос?
— Не.
— Добре.
— Исках първо да го разкажа на теб. Сега трябва да ме заведеш в затвора.
Бош пак я прегърна и притисна главата й към гърдите си.
— Не, миличка, оставаш тук при мене.
Той нежно започна да я гали по косата и спокойно заговори.
— Всички допускаме грешки. Всеки един от нас. Понякога, както се случи с моя партньор, не можеш да поправиш грешката. Не получаваш такава възможност. Но друг път имаш тоя шанс. Сега можем да поправим своите грешки. И двамата с тебе.
Сълзите й попресъхнаха. Чу я да подсмърча. И си помисли, че тъкмо затова е дошла при него. За да й покаже изход.
— Можем да направим нещо добро и да изкупим вината си. Да поправим всичко.
— Как? — тихо попита Мади.
— Ще ти покажа как. Ще ти покажа и ще видиш, че можем да изкупим вината си.
Бош кимна и силно прегърна дъщеря си. Искаше му се завинаги да останат така.