Чу понечи да седне, но Бош остана прав.
— Искам да ви покажа нещо. Имате ли видеозала тук?
— Да, насам.
Зад общото помещение на ЗБАБ имаше четири стаи за разпити, едната от които беше преоборудвана във видеозала. Върху стандартната подвижна масичка, на която имаше телевизор и дивиди, Бош видя и фотопринтер, какъвто все още нямаха в новия офис на ГУ.
Хари подаде на Чу диска от „Форчън Ликърс“ и младият детектив го зареди в плеъра. Бош взе дистанционното управление и превъртя записа напред, докато часът в горния край на екрана не стана 15:00.
— Разгледайте човека, който влиза в магазина — каза той.
Чу мълчаливо проследи азиатеца, който си купи бира и стек цигари и получи значителни дивиденти от своята инвестиция.
— Това ли е? — попита той, след като клиентът излезе от „Форчън Ликърс“.
— Да.
— Може ли пак да го изгледаме?
— Естествено.
Бош пусна отново двуминутния епизод, после замрази кадъра в момента, в който клиентът се извръщаше от щанда, и след като си поигра малко с превъртане напред, спря на възможно най-ясния образ на лицето му.
— Познавате ли го?
— Не, разбира се.
— Какво видяхте на записа?
— Очевидно някаква форма на рекет. Получава много повече, отколкото е дал.
— Да, двеста и шестнайсет, освен неговата двайсетачка. Преброихме ги.
Бош видя, че Чу повдига вежди.
— Какво означава това? — попита Хари.
— Ами, сигурно означава, че е член на триада — делово отговори китаецът.
Бош кимна. Никога не беше разследвал убийство, извършено от триада, но знаеше, че така наречените тайни общества в Китай отдавна са прехвърлили Тихия океан и сега действат в повечето големи американски градове. С огромното си китайско малцинство Лос Анджелис се нареждаше сред тези центрове заедно със Сан Франциско, Ню Йорк и Хюстън.
— Какво ви кара да смятате така?
— Казахте, че сумата е двеста и шестнайсет долара, нали?
— Да. Ли му връща собствената му двайсетачка и му дава десет банкноти от двайсет долара и по една от десет, пет и един. Какво означава това?
— Рекетът на триадите се основава на седмични вноски от собствениците на малки магазини, които искат закрила, обикновено по сто и осем долара. Сумата двеста и шестнайсет е кратна на сто и осем. Двуседмична вноска.
— Защо сто и осем? Да не взимат ДДС? Може би пращат осемте долара на държавата?
Чу не обърна внимание на сарказма и отговори така, сякаш обясняваше на дете.
— Не, детектив, няма нищо общо с това. Позволете да ви изнеса кратък урок по история, за да разберете за какво става дума.
— Цял съм в слух.
— Триадите възникват в Китай през седемнайсети век. Монасите в манастира Шаолин били сто и тринайсет. Будистки монаси. Манджурските нашественици ги нападнали и избили почти всички. Останали петима, които създали тайни общества с цел да прогонят нашествениците, и така се родили триадите. През вековете обаче характерът им се променил. Зарязали политиката и патриотизма и се превърнали в престъпни организации. Подобно на италианската и руската мафия, те се занимават с рекет и „охранителен бизнес“. В чест на духовете на убитите монаси, вноската обикновено е кратна на сто и осем.
— Оцелелите монаси обаче са били петима, а не трима — отбеляза Бош. — Защо се наричат „триади“?
— Защото всеки от тях създал своя триада, Тян ди хюй, което означава „общество на небето и земята“. Всяка група имала знаме с триъгълна форма, символизиращо връзката между небе, земя и човек. Затова и започнали да ги наричат „триади“.
— Чудесно. А после са се прехвърлили тук.
— Те са тук много отдавна. Обаче не са се прехвърлили сами. Прехвърлили са ги американците. Дошли с китайските работници, докарани да строят железопътни линии.
— И сега тормозят собствения си народ.
— Общо взето, да. Но господин Ли е бил вярващ. Вчера видяхте ли будисткия олтар в склада?
— Не съм го забелязал.
— Попитах жена му. Господин Ли бил много набожен. Вярвал в духове. За него вноските за триадата може би са били нещо като жертвоприношения за дух. Дух на прародител. Разбирате ли, за вас всичко това е чуждо, детектив Бош. Ако откакто се помните част от парите ви отиват за триадата, също както данъците отиват за държавата, няма да се смятате за жертва. Това просто е даденост, житейски факт.
— Само че данъчните не ви прострелват в гърдите, ако не си платите.
— Да не смятате, че Ли е убит от този човек?