Выбрать главу

— Прилича на нож. Саморъчна татуировка.

— Бил е в затвора.

Чу натисна бутона на принтера и разпечата образа.

— Не, тези татуировки обикновено се правят на кораба. По пътя през океана.

— И това какво ти говори?

— Нож е „ким“. Тук в Южна Калифорния има поне три триади. Йи Ким, Сай Ким и Юн Ким — съответно „Праведния нож“, „Западния нож“ и „Смелия нож“. Произлизат от хонконгската триада „Четиринайсет У“. Много силна и могъща.

— Тук или там?

— И на двете места.

— Какво означава името?

— Числото четиринайсет носи нещастие. Звучи като китайската дума за „смърт“. А „У“ идва от „убийство“.

Бош знаеше от дъщеря си и от честите си пътувания в Хонконг, че всички числа, в които има четворка, носят нещастие. Дъщеря му и бившата му жена живееха в блок, в който нямаше етажи, обозначени с цифрата 4. Четвъртият етаж носеше обозначението П за „паркинг“, а четиринайсетият беше прескочен, както в повечето западни сгради прескачаха тринайсетия. На четиринайсетия и двайсет и четвъртия етаж бяха настанени англоезични, които не споделяха суеверията на хан — китайския народ.

Хари посочи екрана.

— Значи смяташ, че този човек може да е член на някое от разклоненията на „Четиринайсет У“, така ли?

— Сигурно. Ще започна да го издирвам веднага щом си тръгнеш.

Бош погледна Чу и отново се опита да прочете мислите му. Струваше му се, че е разбрал посланието. Искаше да го остави на мира, за да се захване за работа. Хари отиде при масичката, извади диска и го прибра.

— Дръж ме в течение, Чу.

— Непременно — лаконично отвърна детективът от ЗБАБ.

— Съобщи ми веднага щом откриеш нещо.

— Ясно, детектив Бош. С удоволствие.

— Добре, ще се видим в десет на срещата с госпожа Ли и сина й.

Хари отвори вратата и излезе от тясната стая.

7.

Ферас беше донесъл касата от „Форчън Ликърс“ на бюрото си и я бе свързал с кабел със своя лаптоп. Бош остави разпечатките на своето бюро и се озърна към партньора си.

— Какво става?

— Ходих в криминалния. Приключили са с касата. Няма други отпечатъци, освен от жертвата. Тъкмо влизам в паметта. Мога да ти кажа, че дневният приход до момента на убийството е под двеста кинта. Ли трудно е можел да плати двеста и шестнайсет долара, ако смяташ, че се е случило така.

— Е, и аз имам какво да ти казвам. Нещо друго от криминалистиката?

— Не много. Още обработват всички… а, резултатът от барутните натривки на вдовицата е негативен. Но предполагам, че всички го очаквахме.

Бош кимна. Тъй като госпожа Ли беше открила трупа на мъжа си, стандартната процедура изискваше да направят барутни натривки на дланите и ръцете й, за да проверят дали е стреляла с огнестрелно оръжие. Както се очакваше, резултатът беше негативен. Вече категорично можеха да я зачеркнат от списъка на потенциалните заподозрени, въпреки че и поначало не я бяха включили сериозно в него.

— Докъде стига паметта на това нещо? — попита Хари.

— Май че цяла година. Направих някои изчисления. Брутният приход на магазина е малко под три хиляди седмично. Като приспаднем режийните, стойността на стоките, застраховките и тем подобни, Ли трябва да е имал късмет, ако са му оставали петдесет бона годишно. С това не можеш да си изкарваш прехраната. В оня район сигурно е по-опасно да си собственик на магазин, отколкото патрулно ченге.

— Вчера синът му каза, че напоследък бизнесът западал.

— Като гледам сметките, не виждам кога изобщо е процъфтявал.

— Така е само според касовия апарат. Може да е изкарвал по нещо странично.

— Сигурно. После пък идва и рекетът. Ако е давал по двеста и нещо на седмица, това прави още десет бона разходи годишно.

Бош обясни на Ферас какво е научил от Чу и му каза, че се надява в ЗБАБ да идентифицират непознатия от записа. И двамата бяха съгласни, че следствието трябва да се насочи към мъжа от зърнестата разпечатка. Ковчежникът на триадата. Междувременно, все пак трябваше да открият и разпитат вероятния гангстер, влязъл в пререкание с Джон Ли в събота, ала несъответствията между данните от местопрестъплението и евентуално убийство в състояние на афект поставяха тази версия на втора линия.

Заеха се с показанията и попълването на другите документи, които придружаваха всяко разследване за убийство. Чу пристигна пръв в десет и направо отиде при бюрото на Бош.

— Йи-Лин още ли я няма? — вместо поздрав попита той.