Выбрать главу

— Хари, да започна ли със сина, когато пристигне? — попита той.

— Не. Повикай ме. Ще бъда във втора стая.

Бош заведе дъщерята на жертвата в малка стая без прозорци, с маса в средата. Седнаха един срещу друг и той се опита да си придаде любезно изражение. Не му се удаде лесно. Денят започваше с изненада, а Хари не обичаше изненадите, когато разследваше убийство.

— Да започваме, Мия. Аз съм детектив Бош. Определен съм за водещ следовател по убийството на баща Ви. Първо бих искал да Ви изкажа своите съболезнования.

— Благодаря Ви.

Тя седеше с вперен в масата поглед.

— Бихте ли ми казали цялото си име?

— Мия-Лин Ли.

Името й следваше западната традиция — първо собственото, после фамилното, но не беше изцяло западно като тези на баща й и брат й. Хари се зачуди дали причина за това е фактът, че от мъжете се очаква да се интегрират в западното общество, докато жените са изолирани от него.

— Кога сте родена?

— На четиринайсети февруари хиляда деветстотин и осемдесета.

— Денят на свети Валентин.

Той се усмихна. Не знаеше защо. Просто се опитваше да поведе разговор. После му хрумна, че няма представа дали в Китай изобщо отбелязват този ден. Продължи нататък и пресметна наум. Макар че още беше много привлекателна, Мия изглеждаше по-възрастна от годините си и бе съвсем малко по-голяма от брат си.

— С родителите си ли дойдохте в Америка? Кога?

— През осемдесет и втора.

— Били сте едва двегодишна.

— Да.

— Тогава ли баща Ви отвори магазина?

— Той не го е отварял. Купил го от един човек и го преименувал на „Форчън Ликърс“. Преди това се казвал другояче.

— Добре. С Робърт имате ли други братя и сестри?

— Не, само двамата сме.

— Казахте, че живеете с родителите си. Откога?

Тя го погледна за миг и отново сведе очи.

— През целия си живот. Освен за две години, когато бях по-млада.

— Била ли сте омъжена?

— Не. Какво общо има това с убийството на баща ми? Не трябва ли да търсите убиеца?

— Съжалявам, Мия. Просто трябва да получа някои основни данни и после, да, ще се заема с издирването на убиеца. Разговаряла ли сте с брат си? Той каза ли Ви, че познавам баща ви?

— Каза, че сте се срещали веднъж. Даже не сте се запознали. Това не означава, че сте го познавали.

Бош кимна.

— Имате право. Преувеличих малко. Не го познавах, но заради положението, в което се намирахме тогава, го чувствах като познат. Искам да разкрия убиеца му, Мия. И ще го направя. Просто имам нужда Вие и семейството Ви да ми помагате, доколкото можете.

— Разбирам.

— Не скривайте нищо, защото не се знае какво може да ни е от помощ.

— Няма.

— Добре. С какво се издържате?

— Грижа се за родителите си.

— Вкъщи ли имате предвид? Стоите си вкъщи и се грижите за родителите си?

Този път жената го погледна в очите. Зениците й бяха толкова тъмни, че той не можеше да прочете и нищо в тях.

— Да.

Бош разбра, че навярно е нарушил някакъв обичай или културна норма, за които не знае нищо. Мия явно усети колебанието му.

— В моето семейство дъщерята по традиция се грижи за родителите си.

— Следвали ли сте?

— Да, две години в университета. Но после се прибрах. Готвя, чистя и поддържам къщата. Грижа се и за брат си, въпреки че той иска да се изнесе в самостоятелен дом.

— Но до вчера всички сте живеели заедно.

— Да.

— Кога за последен път видяхте баща си жив?

— Когато излезе за работа вчера сутринта. Тръгва към девет и половина. Приготвих му закуската.

— И майка Ви ли излезе по същото време?

— Да, винаги отиват заедно в магазина.

— И после майка Ви се е върнала вкъщи следобед.

— Да, аз готвя обяда и тя идва да го вземе. Всеки ден.

— В колко часа се прибра тя?

— В три. Както винаги.

Бош знаеше, че семейството живее в Ларчмънт, квартал в Уилшър — поне на половин час с кола от магазина. Прекият път минаваше само по обикновени улици.

— Вчера кога взе обяда и се върна в магазина?

— Остана около половин час, после тръгна.

Хари кимна. Показанията й съответстваха на версията на майката, на времето и всичко останало, което знаеха.

— Мия, баща Ви говорил ли е за някого в магазина, от когото се е страхувал? Например клиент или някой друг?