— Не, баща ми беше много затворен. Вкъщи не говореше за работа.
— Харесваше ли му животът в Лос Анджелис?
— Не, съмнявам се.
— Защо?
— Искаше да се завърне в Китай, но не можеше.
— Защо не можеше?
— Когато заминеш, не можеш да се върнеш. Те са заминали, защото е щял да се роди Робърт.
— Искате да кажете, че семейството Ви е заминало преди Робърт, така ли?
— В нашата провинция имате право само на едно дете. Аз вече съм била родена и майка ми не искала да ме даде в сиропиталище. Баща ми искал син и когато майка ми забременяла, сме емигрирали в Америка.
Бош не познаваше в подробности китайската политика за ограничаване на раждаемостта, но му беше известно, че един от резултатите й е нарасналото значение на раждането на момчета. Новородените момиченца често бяха оставяни в сиропиталища или още по-лошо. Вместо да изостави Мия, семейство Ли бе емигрирало в САЩ.
— Значи баща Ви всъщност е искал да остане със семейството си в Китай, така ли?
— Да.
Детективът реши, че е събрал достатъчно информация в това отношение. Той разтвори папката, извади разпечатката от записа на охранителната камера и я постави пред китайката.
— Кой е този човек, Мия?
Тя се вгледа в зърнестото изображение с присвити очи.
— Не го познавам. Той ли е убил баща ми?
— Не знам. Сигурна ли сте, че не го познавате?
— Сигурна съм. Кой е?
— Още не знаем. Но ще го открием. Баща Ви някога споменавал ли е за триадите?
— За триадите ли?
— Че трябва да им плаща?
Въпросът като че ли силно я притесни.
— Нямам представа. Не сме говорили за това.
— Знаете китайски, нали?
— Да.
— Чували ли сте родителите Ви някога да приказват за нещо подобно?
— Не, не съм. Нямам представа за какво се отнася.
— Добре, Мия, мисля, че можем да приключваме.
— Може ли да отведа майка си вкъщи?
— Веднага щом свърши разговора с детектив Чу.
— Според Вас какво ще се случи сега с магазина? Майка Ви и брат Ви ли ще го управляват?
Мия поклати глава.
— Мисля, че ще го закрият. Майка ми ще работи в магазина на брат ми.
— Ами Вие, Мия? Нещо ще се промени ли в живота Ви?
Жената се замисли задълго, сякаш преди да я попита Бош, не се бе сещала за това.
— Не знам — отвърна тя накрая. — Сигурно.
8.
Когато се върнаха в отдела, госпожа Ли вече беше свършила разговора с Чу и чакаше дъщеря си. Още нямаше и следа от сина й и Ферас обясни, че Робърт Ли се обадил, за да съобщи, че не може да остави магазина, тъй като заместник-управителят му бил болен.
След като изпрати двете жени до асансьора, Бош си погледна часовника и видя, че ще има време да отиде в Долината, за да разговаря със сина на жертвата, и да се върне в центъра за насрочената за два следобед аутопсия. Освен това нямаше нужда да е в моргата за предварителните процедури. Можеше да позакъснее.
Решиха Ферас да остане, за да вземе от криминалистиката веществените доказателства, събрани предишния ден. Бош и Чу щяха да отидат в Долината, за да се видят с Робърт Ли.
Хари шофираше своя форд „Краун Виктория“ с навъртени 355 хиляди километра. Климатикът работеше, но едва-едва. Когато наближиха Долината, температурата започна да се повишава и Бош съжаляваше, че не се е сетил да си съблече сакото, преди да се качи в колата.
По пътя Чу пръв наруши мълчанието и му съобщи, че госпожа Ли подписала показанията си и не добавила нищо ново. Не познавала мъжа от записа и заявила, че не знае за никакви вноски за триадата. На свой ред Бош му предаде малкото информация, научена от Мия-Лин Ли, и го попита какво му е известно за традицията възрастната дъщеря да остава у дома, за да се грижи за родителите си.
— Тя е един вид китайска пепеляшка — отвърна Чу. — Стои си вкъщи, готви и чисти, такива неща. Почти като прислужница на родителите си.
— Не искат ли момичето да се омъжи и да напусне дома си?
— Не бе, човек, това е безплатна работна ръка. Защо да искат да се омъжва? Тогава ще трябва да плащат на прислужница, готвачка и шофьор, пък така имат всичко, без да плащат.
Известно време Бош шофира в мълчание, замислен за живота, който е водила Мия-Лин Ли. Съмняваше се, че нещо ще се промени със смъртта на баща й. Нали трябваше да се грижи и за майка си?