После си спомни нещо, свързано със случая.
— Според нея семейството сигурно щяло да затвори магазина и да остави само оня в Долината.
— И без това не е носил пари — отвърна Чу, — може да успеят да го продадат на някой местен и все нещо да изкарат.
— Не е много за близо трийсет години.
— Историята на китайските емигранти невинаги е щастлива — отбеляза детективът от ЗБАБ.
— Ами ти, Чу? Ти си успял в живота.
— Аз не съм емигрант. Родителите ми бяха.
— Защо „бяха“?
— Майка ми почина млада. Баща ми беше рибар. Веднъж излезе с лодката си в морето и не се завърна.
Деловият начин, по който Чу му разказа семейната си трагедия, го смая. Хари се умълча и се съсредоточи върху шофирането. Движението беше напрегнато и пътят до Шърман Оукс им отне четирийсет и пет минути. „Форчън Файн Фудс & Ликър“ се намираше на Сепулвида, само на една пряка южно от булевард „Вентура“ — в скъп квартал с къщи и кооперации под още по-скъпите имоти по склоновете на хълмовете. Мястото си го биваше, но като че ли нямаше достатъчно места за паркиране. Наложи се Бош да спре на улицата пред един противопожарен кран, въпреки че беше забранено. Той смъкна сенника, на който имаше карта с идентификационен код, показващ, че колата е собственост на общината, и излезе.
По време на дългото пътуване двамата детективи бяха измислили план. Според тях, ако изобщо някой, освен жертвата знаеше за вноските за триадата, това беше синът на собственика, също управител на магазин. Големият въпрос бе защо предишния ден не е им казал за това.
„Форчън Файн Фудс & Ликър“ напълно се различаваше от магазина в южен Лос Анджелис — поне пет пъти по-голям и луксозен, както подобаваше на квартала.
Имаше кафе-бар на самообслужване. Над стелажите с вино имаше надписи, посочващи различните сортове и региони. Нямаше туби от по няколко литра. Хладилните витрини бяха добре осветени и с открити лавици, вместо със стъклени врати. Отделни пътеки бяха посветени на всевъзможни специалитети, а на щандовете за горещи и студени ястия клиентите можеха да поръчат пресни пържоли и риба или печено пиле, руло Стефани и ребърца на скара. Синът продължаваше бащиния си бизнес, издигайки го няколко нива по-високо. Бош беше впечатлен.
Касите бяха две и Чу попита едната касиерка къде е Робърт Ли. Упътиха ги към двукрила врата, водеща към склад с триметрови стелажи покрай всички стени. В отсрещния ляв ъгъл имаше врата с надпис „Офис“. Бош почука и Робърт Ли незабавно им отвори.
Появата им изглежда го изненада.
— Заповядайте, господа. Извинявайте, че не дойдох в полицията. Заместник-управителят ми е болен и не мога да оставя магазина без надзор. Съжалявам.
— Няма нищо — отвърна Бош, — ние само се опитваме да открием убиеца на баща ви.
Хари искаше да го притисне в ъгъла. Разпитът в собствената му среда му даваше предимство и детективът трябваше да внесе известен дискомфорт в ситуацията. Ако го притиснеха в ъгъла, Ли щеше да е по-сговорчив и да се стреми да ги предразположи.
— Съжалявам. Мислех, че просто трябва да подпиша показанията си.
— Ние имаме вашите показания, но тук не става дума само за подписване на документи, господин Ли. Води се следствие. Нещата се променят. Излиза нова информация.
— Още веднъж се извинявам. Моля, седнете. Съжалявам, че тук е толкова тясно.
Офисът беше малък и очевидно се ползваше от още някой. До дясната стена едно до друго бяха поставени две бюра. Мебелировката се изчерпваше с два офис стола и още два сгъваеми, навярно за търговски представители и кандидати за работа в магазина.
Ли вдигна телефона на бюрото си, набра някакъв номер и нареди на някого да не го безпокоят. После разпери ръце, за да покаже, че е на тяхно разположение.
— Първо, малко съм изненадан, че работите днес — започна Бош. — Баща Ви беше убит вчера.
Ли сериозно кимна.
— Боя се, че нямам време да скърбя за баща си. Трябва да ръководя бизнеса, иначе няма да остане бизнес за ръководене.
Хари кимна и даде знак на Чу да продължи нататък. Детективът от ЗБАБ беше набрал и разпечатал показанията на Ли. Докато двамата ги преглеждаха, Бош се огледа наоколо. На стената над бюрата в рамки бяха окачени лицензи за магазина, дипломата на Ли за завършена през 2004-та степен в Университета на Южна Калифорния и сертификат за най-добър нов магазин за 2007-ма, издаден от Американската магазинерска асоциация. Имаше и снимки на Ли с Томи Ласорда и като тийнейджър, застанал на стъпалата пред Тян Тан Буда в Хонконг. Хари разпозна не само бившия мениджър на „Доджърс“, но и трийсетметровата бронзова статуя, наричана Големия Буда. Веднъж с дъщеря си бяха ходили на остров Лантау, за да я разгледат.