Той се пресегна и изправи изкривената рамка на университетската диплома. И тогава забеляза, че Робърт е завършил с отличие. За миг се замисли за факта, че младежът е следвал и е получил възможност да развие и разшири бизнеса на баща си. В същото време неговата по-голяма сестра беше прекъснала образованието си, за да се прибере у дома и да им оправя леглата.
Ли не поиска да направят корекции на показанията му и се подписа в долния край на всяка страница. Когато свърши, той погледна стенния часовник над вратата. Мислеше си, че са приключили.
Ала не бяха. Сега идваше ред на Бош. Той отвори куфарчето си, извади от една папка снимката на „ковчежника“, събирал вноските от бащата на Ли, и му я подаде.
— Кажете ми какво знаете за тоя човек.
Робърт хвана разпечатката с две ръце и я проучи със сключени вежди. Хората правеха така, за да демонстрират съсредоточеност, което обикновено прикриваше нещо друго. През изминалия час майка му сигурно му се беше обаждала и Ли знаеше, че най-вероятно ще му я покажат. Какъвто и отговор да дадеше, едва ли щеше да е истината.
— Нищо не мога да ви кажа — след няколко секунди рече китаецът, — не го познавам. Никога не съм го виждал.
И му подаде снимката обратно, но Хари не я взе.
— Обаче знаете кой е, нали.
Изречението не беше произнесено с въпросителна интонация.
— Не, наистина не знам — сприхаво отвърна Робърт.
Бош му се усмихна. В изражението му обаче нямаше никаква топлота.
— Господин Ли, майка Ви обади ли Ви се, за да Ви предупреди, че ще Ви покажем тая снимка?
— Не.
— Можем да проверим телефоните, нали знаете.
— И какво, ако ми се е обадила? Нито тя, нито аз знаем кой е този човек.
— Нали искате да разкрием убиеца на баща Ви?
— Разбира се! Що за въпрос?!
— Задавам го, когато знам, че някой крие нещо от мен, и то може да е…
— Какво?! Как смеете!
— … много полезно за моето разследване.
— Нищо не крия! Не познавам този човек. Не знам как се казва и никога не съм го виждал! Това е истината, по дяволите!
Лицето на Ли силно се зачерви. Бош изчака малко и спокойно отговори.
— Може и да казвате истината. Може да не знаете името му, може никога да не сте го виждали. Но знаете кой е, Робърт. Знаете, че баща Ви е бил рекетиран. Може би и Вие самият им плащате. Ако се боите, че е опасно да разговаряте с нас, ние можем да Ви защитим.
— Абсолютно — потвърди Чу.
Ли поклати глава и се усмихна, сякаш не можеше да повярва, че се намира в такава ситуация. Той се задъха.
— Баща ми вчера умря… беше убит. Не можете ли да ме оставите на мира? Защо ме тормозите? Аз също съм жертва на това престъпление.
— Иска ми се да можехме да Ви оставим на мира, Робърт — отвърна Хари, — но ако ние не разкрием извършителя, никой няма да го направи. Не искате това, нали?
Младежът явно се взе в ръце и поклати глава.
— Вижте, ние имаме вашите писмени показания — продължи Бош. — Това, което ни кажете сега, няма да излезе извън тия стени. Никой няма да научи какво сте ни съобщили.
Той се пресегна и посочи разпечатката в ръцете на Ли.
— Убиецът на баща Ви е извадил диска от записващото устройство в склада, но е оставил старите дискове. На записа се вижда този човек. Взел е пари от баща ви по същото време и в същия ден една седмица преди убийството. Баща Ви му е дал двеста и шестнайсет долара. Този мъж е член на триада и мисля, че Вие го знаете. Трябва да ни помогнете, Робърт. Няма кой друг да го направи.
Детективът зачака. Ли остави снимката на бюрото и избърса потните си длани в дънките си.
— Да, баща ми плащаше на триадата — накрая произнесе той.
Бош задиша бавно. Току-що бяха постигнали огромен напредък. Сега трябваше да накара Ли да продължи да говори.
— Откога?
— Не знам, през целия си живот, предполагам. Просто винаги го е правил. За него това означаваше да е китаец. Плащаш си.
Бош кимна.
— Благодаря, че ни го казвате, Робърт. Вчера ни обяснихте, че при тая икономическа ситуация и всичко останало, магазинът не вървял много добре. Знаете ли дали баща Ви е изоставал с вноските си?
— Не знам, възможно е. Не ми е споменавал. Не се разбирахме по този въпрос.
— Какво имате предвид?