— Аз смятах, че не бива да плаща. Казвал съм му го милион пъти. Тук е Америка, татко, няма нужда да им даваш пари.
— Той обаче е продължавал да го прави.
— Да, всяка седмица. Просто беше от старата генерация.
— Значи Вие не плащате за тоя магазин?
Ли поклати глава, ала за миг извърна очи. Издайнически поглед.
— Плащате, нали?
— Не.
— Робърт, трябва ни…
— Не плащам, защото той плащаше заради мен. Не знам какво ще се случи сега.
Бош се наведе към него.
— Искате да кажете, че баща Ви е плащал и за двата магазина?
— Да.
Ли беше свел очи към бюрото. Той отново избърса длани в дънките си.
— Двойната сума — два пъти по сто и осем — е трябвало да покрие вноските за двата магазина.
— Точно така. Миналата седмица.
Робърт кимна и на Бош му се стори, че в очите на младежа бликват сълзи. Хари знаеше, че следващият въпрос е най-важният.
— Какво се случи тая седмица?
— Не знам.
— Но имате представа, нали, Робърт?
Синът на жертвата кимна отново.
— И двата магазина работят на загуба. Разширихме се в най-неподходящия момент, точно преди кризата. Държавата спасява банките, но не и нас. Може да изгубим всичко. Казах му… Казах на баща си, че не можем да продължаваме да плащаме. Казах му, че даваме пари за нищо и ще изгубим магазините, ако не престанем.
— Той обеща ли Ви да не дава повече на триадата?
— Не. Не ми отговори нищо. Реших, че ще продължи да плаща, докато не се разорим. Парите се трупаха. Осемстотин долара месечно е много за бизнес като този. Моят старец си мислеше, че ако измисли друг начин…
Гласът му секна.
— Друг начин за какво, Робърт?
— Друг начин за пестене. Вманиачи се да лови крадци. Смяташе, че ако съкрати загубите, положението ще се промени. Той беше от друго време. Просто не разбираше.
Бош се отпусна назад и погледна Чу. Бяха успели да накарат Ли да проговори. Сега идваше ред на детектива от ЗБАБ да уточни подробностите за триадата.
— Много ни помогнахте, Робърт — пое щафетата Чу. — Трябва да ни съдействате и за мъжа на снимката.
— Казах ви истината. Не го познавам. Никога не съм го виждал.
— Добре, но баща Ви някога споменавал ли е за него, нали разбирате, когато сте разговаряли за вноските.
— Нито веднъж не го е наричал по име. Само каза, че щял да се разсърди, ако престанем да плащаме.
— Някога споменавал ли е името на организацията, на която е плащал? На триадата?
Ли поклати глава.
— Не, никога… чакайте, да, веднъж. Беше нещо с нож. Името като че идваше от някакъв вид нож или нещо подобно. Обаче не си го спомням.
— Сигурен ли сте? Това може да ни насочи.
Младият мъж се намръщи и пак поклати глава.
— Ще се опитам да си го спомня. Сега не мога.
— Добре, Робърт.
Чу продължи разпита, но въпросите му бяха прекалено конкретни и постоянно получаваше един и същи отговор: „Не знам“. Това не смущаваше Бош. Бяха постигнали сериозен успех. Разследването придобиваше все по-ясен фокус.
След малко Чу приключи и върна топката на Хари.
— Добре, Робърт — каза Бош, — мислите ли, че човекът или хората, на които е плащал баща Ви, ще дойдат при Вас за парите?
Този въпрос накара Ли силно да се намръщи.
— Не знам — отново отвърна той.
— Искате ли закрила от полицията?
— И това не знам.
— Е, знаете ни номера. Ако някой се появи, не се съпротивлявайте. Обещайте му парите, ако се налага.
— Аз нямам тези пари!
— Точно това е въпросът. Обещайте му ги, но му кажете, че ще Ви трябва един ден, за да ги съберете. И ни позвънете. Оттам нататък ще поемем ние.
— Ами ако той просто ги вземе от касите? Вчера ми казахте, че касата в магазина на баща ми е била празна.
— В такъв случай го оставете да го направи и после ни се обадете. Ще го заловим, когато дойде следващия път.
Ли кимна и Бош видя, че здравата е уплашил младежа.
— Имате ли оръжие в магазина, Робърт?
Просто го изпитваше. Вече бяха проверили в регистъра. В него фигурираше само пистолетът в другия магазин.
— Не, баща ми имаше. Той беше в опасния квартал.
— Добре. Не прибягвайте до оръжие. Ако се появи оня човек, просто не се съпротивлявайте.
— Ясно.
— Между другото, баща Ви защо е купил пистолета? Работил е там почти трийсет години, а преди шест месеца изведнъж си е взел оръжие.