Капитанът продължаваше да върти химикалката си в ръка.
— Алтернативата ти е известна, Бош. Водиш разследването, докато изскочи нещо. Работиш със свидетелите. С веществените доказателства. Винаги има връзка. Петнайсет години съм вършил същото като тебе и винаги има нещо, знаеш. Открий го. Ясно ти е и че подслушването едва ли ще даде резултати. Винаги си струва да заложиш на теренната работа. Това е. Нещо друго?
Хари усети, че лицето му се зачервява. Капитанът го отпращаше. Но най-много го измъчваше мисълта, че Додс всъщност е прав.
— Благодаря, господин капитан — кратко отвърна Бош и стана от стола си.
Детективите оставиха капитана и лейтенанта в заседателната зала и се събраха при бюрото на Бош. Хари хвърли на плота химикалката, която носеше.
— Голям задник е тоя тип — изсумтя Чу.
— Той е прав — възрази Бош, — и тъкмо затова е на тоя пост.
— Тогава какво ще правим?
— Ще продължим работата по Чан. Не ми пука за извънредния труд. Капитанът няма да знае и затова няма да има проблеми. Ще наблюдаваме Чан и ще го чакаме да сбърка някъде. Независимо колко време ще отнеме. Ще ми стане хоби, ако се наложи.
Той погледна другите двама, очаквайки да откажат да участват в проследяване, което най-вероятно щеше да излезе извън рамките на осемчасовия работен ден.
За негова изненада Чу кимна.
— Аз вече разговарях с моя лейтенант. Придаден съм към следствения екип. Мога да се включа. — Хари също кимна и в първия момент си помисли, че е сгрешил, отнасяйки се с такава подозрителност към него. После обаче реши, че тя не е лишена от основание: желанието на детектива от ЗБАБ да продължи работата по случая може да е просто начин да остане в играта и да наблюдава Бош.
Хари се обърна към партньора си.
— Ами ти?
Ферас неохотно кимна и посочи към заседателната зала в отсрещния край на отдела. През стъклената стена се виждаше, че Додс още приказва с Гандъл.
— Те знаят, че ще постъпим така, това е ясно. Няма да ни платят извънредния труд и ще оставят на нас да решим дали да продължим, или да се откажем. Не е честно, мама му стара.
— И какво от това? — рече Бош. — Такъв е животът. Ще участваш ли или няма?
— Ще участвам, но в определени граници. Имам семейство бе, човек. Няма да се включвам в нощно наблюдение. Не мога да го направя — особено безплатно.
— Добре, хубаво — въздъхна Хари, макар гласът му да издаваше разочарованието му от Игнасио. — Направи каквото можеш. Ти ще поемеш вътрешната работа, а ние с Чу ще следим Чан.
— Виж, Хари, ти не знаеш какво е — усетил отношението на Бош, вяло възрази Ферас. — Три деца… само се опитай да го обясниш вкъщи, че ще киснеш цяла нощ в колата да наблюдаваш някакъв тип от триада, а заплатата ти ще си остане същата, колкото и време да отсъстваш.
Бош вдигна ръце в знак, че прекратява обсъждането.
— Прав си. На мене не ми се налага да го обяснявам. Просто трябва да го върша. Тая работа е такава.
14.
Бош наблюдаваше от колата си Чан, който изпълняваше тривиалните си задължения в „Цин Мотърс“, автокъщата в Монтерей Парк — някогашна бензиностанция от 50-те години на XX век с два паркинга и офис. Хари беше паркирал на натовареното „Гарви Авеню“ на половин пряка от там и нямаше опасност да го забележат. Чу наблюдаваше от собствената си кола, на половин пряка в другата посока. Използването на лични автомобили за проследяване беше в разрез с правилника на управлението, ала в гаража не бяха останали свободни цивилни коли. Алтернативата беше да го направят със служебните, които, макар и необозначени, спокойно можеха да са боядисани и в черно-бяло — толкова лесно се разпознаваха. Или да нарушат правилника. Последната възможност особено допадаше на Бош, защото в личната си кола имаше конзола с шест компактдиска. Днес слушаше своето последно музикално откритие, полския тромпетист Томаш Станко, втори Майлс Дейвис. Звуците бяха остри и емоционални — подходяща музика за наблюдение, защото държеше Хари нащрек.
От близо три часа гледаха как заподозреният изпълнява ежедневните си задължения в автокъщата. Миеше коли, мажеше гумите с вакса, за да им придаде нов вид, дори изведе един перспективен клиент на пробна обиколка с форд „Мустанг“, модел 89-та. А през последния половин час систематично разместваше всичките трийсетина автомобила, за да изглежда, че стоката се обновява, че се осъществяват продажби и бизнесът върви.