— Направо при Ли ли ще идеш?
— Ще видим.
Веднага щом светофарът светна зелено, Бош настъпи газта и едва не засече автомобил, пресичащ на червено. Бързо стигна до следващата пряка и зави надясно в паркинга на „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Не видя нито колата на Чан, нито свободни места, освен едно, запазено за инвалиди. Той пресече паркинга, влезе в съседната уличка и спря зад кофа за смет със стикер „Не паркирай“. Изскочи навън, прекоси тичешком паркинга и влетя в магазина.
Тъкмо минаваше през автоматичната врата с надпис „Вход“, когато видя Чан да излиза през другата с надпис „Изход“. Бош вдигна длан и прокара пръсти през косата си, за да скрие лицето си с ръка. Детективът продължи напред и извади телефона от джоба си.
Хари се насочи към двете каси, където стояха в очакване на клиенти две жени, различни от предишния път.
— Къде е господин Ли? — без да спира, попита той.
— Отзад — отвърна едната.
— В кабинета си — прибави втората.
Докато крачеше енергично по средната пътека към дъното на магазина, Бош позвъни на Чу.
— Чан току-що излезе през главния вход. Не го изпускай. Аз ще отида при Ли.
— Ясно.
Хари затвори, прибра телефона в джоба си и продължи към офиса на Ли по същия път, по който и предишния ден. Вратата беше затворена. Докато протягаше ръка към бравата, той усети прилива на адреналин във вените си.
Бош отвори вратата, без да чука, и завари Ли и още един азиатец да седят на двете бюра. Внезапната му поява прекъсна разговора им. Ли скочи от мястото си и детективът видя, че младежът е невредим.
— Детектив! — възкликна той. — Тъкмо се канех да ви се обадя! Той беше тук! Онзи човек, когото ми показахте!
— Знам. Следях го. Добре ли сте?
— Само съм уплашен.
— Какво се случи?
Ли се поколеба за миг. Явно търсеше точните думи.
— Седнете и се успокойте — рече Бош, — след това ще ми разкажете. А вие кой сте?
Той посочи мъжа, който седеше на второто бюро.
— Това е Юджийн, моят заместник-управител.
Азиатецът се изправи и подаде ръка на Бош.
— Юджийн Лам.
Хари стисна дланта му.
— Тук ли бяхте, когато дойде Чан?
— Кой е Чан? — попита Ли.
— Мъжът от снимката, която ви показах.
— Да, и двамата с Юджийн бяхме тук. Той просто влезе в офиса.
— Какво искаше?
— Каза, че сега аз трябвало да плащам на триадата. Баща ми го нямало и сега трябвало да плащам аз. Щял да дойде пак след една седмица и трябвало да му платя.
— Каза ли нещо за убийството на баща ви?
— Само, че баща ми го нямало и сега трябвало да плащам аз.
— Каза ли какво ще се случи, ако не плащате?
— Нямаше нужда.
Бош кимна. Ли имаше право. Заплахата се подразбираше, особено след убийството на Джон Ли. Обзе го възбуда. Идването на Чан при Робърт Ли увеличаваше възможностите. Опитът за изнудване можеше да доведе до арест, а това на свой ред — до обвинение в убийство.
Хари се обърна към Лам.
— Вие присъствахте ли на това… на тоя разговор?
Китаецът явно се колебаеше, но после кимна. Бош реши, че не му се ще да се замесва.
— Присъствахте ли или не, Юджийн? Нали казахте, че сте били тук?
Лам отново кимна, без да отговори.
— Да, видях го… обаче… Аз не знам китайски. Разбирам малко, но не достатъчно.
Бош се обърна към Ли.
— Чан на китайски ли говореше?
Ли кимна.
— Да.
— Но вие сте го разбрали и е станало ясно, че иска от вас да плащате ежеседмично, след като баща ви го няма.
— Да, ясно беше. Но…
— Какво?
— Ще го арестувате ли? Ще трябва ли да свидетелствам в съда?
Тази възможност очевидно го плашеше.
— Вижте, още е рано да мислим дали това изобщо ще излезе извън тая стая. Не търсим оня човек за изнудване. Ако е убил баща ви, трябва да си получи заслуженото. И съм убеден, че вие ще направите каквото е нужно, за да ни помогнете да разкрием убиеца на баща ви.
Ли кимна, ала Бош виждаше, че китаецът още се колебае. Като се имаше предвид участта на Джон Ли, Робърт явно не искаше да се изпречва на пътя на Чан и триадата.
— Трябва да се обадя на партньора си — каза Хари, — веднага се връщам.
Той излезе, затвори вратата след себе си и набра номера на Чу.
— Следиш ли го?
— Да, връща се към шосето. Какво се е случило?