Выбрать главу

— Казал на Ли, че трябва да поеме плащанията на баща си.

— Мамка му! Тъкмо това ни трябваше!

— Не бързай да се радваш. Навярно можем да го обвиним в изнудване — и то само, ако момчето ни окаже съдействие. Още сме много далеч от обвинение в убийство.

Чу не отговори и Бош съжали, че го е разочаровал.

— Но иначе си прав. Стягаме обръча около него. Накъде се насочва?

— Движи се в дясната лента и ще продължи на юг по „Сто и първо шосе“. Като че ли бърза. Направо се е наврял в задната броня на онзи пред него, ама няма никаква полза.

Чан явно се връщаше там, откъдето беше дошъл.

— Добре. Ще поговоря още малко с двамата и идвам. Обади ми се, когато Чан спре някъде.

— С „двамата“ ли? Кой друг е там, освен Робърт Ли?

— Неговият заместник-управител, Юджийн Лам. Бил в офиса, когато дошъл Чан и обяснил на Ли как ще процедират занапред. Само че Чан говорил на китайски, а Лам знае само английски. Няма да може да свидетелства за друго, освен че Чан е бил в офиса.

— Добре, Хари. Вече сме на шосето — съобщи Чу.

— Не го изпускай. Ще ти се обадя веднага, щом приключа тук.

Бош затвори и се върна в кабинета. Ли и Лам го чакаха на бюрата си.

— Имате ли охранителни камери в магазина? — по пита детективът.

— Да — отвърна Ли, — същата система като в стария магазин, само че камерите тук са повече. Записват в мултиплексен режим — осем екрана едновременно.

Хари вдигна поглед към тавана.

— Тук няма камера, така ли?

— Не, в офиса няма — потвърди младежът.

— Е, въпреки това ще ми трябва дискът, за да докажем, че Чан е идвал при вас.

Ли колебливо кимна, като момче, насила издърпано на дансинга от момиче, с което не желае да танцува.

— Ще донесеш ли диска на детектив Бош, Юджийн? — обърна се към заместника си той.

— Не — спря го Хари, — трябва да присъствам, когато вадите диска, за да удостоверя, че е автентичен, и да го иззема. Такава е процедурата. Ще дойда с вас.

— Няма проблем.

Бош остана в магазина още четвърт час. Първо изгледа записа от охранителните камери и се увери, че Чан е влязъл, насочил се е към офиса на Ли, и си е тръгнал, след като е прекарал три минути с Ли и Лам извън обсега на видеосистемата. Хари взе диска и се върна в кабинета, за да разпита Ли още веднъж за случилото се. По време на този втори, по-подробен разпит, неохотата на китаеца личеше още по-силно. Детективът започваше да си мисли, че накрая ще откаже да свидетелства. И все пак тези последни събития водеха до положително развитие на следствието. Опитът за изнудване можеше да се използва и по друг начин. Даваше им основание за арест. Което щеше да им позволи да обискират апартамента и колата на Чан в търсене на веществени доказателства за убийството, независимо дали Ли се съгласеше да свидетелства.

На излизане от магазина Бош се чувстваше обнадежден. Случаят придобиваше нов живот. Той извади телефона си, за да се информира за местонахождението на заподозрения.

— Върнахме се при апартамента му — съобщи Чу, — без да спираме. Мисля, че повече няма да излиза.

— Още е много рано. Даже не се е стъмнило.

— Е, така или иначе, той се прибра вкъщи. И спусна завесите.

— Добре. Идвам натам.

— Нещо против по пътя да ми вземеш един хотдог с тофу, Хари?

— Предстои ни работа и ще ти трябва истинска храна.

Чу се засмя.

— Един на нула за теб.

Бош затвори. Чу явно се беше заразил от неговия оптимизъм.

15.

Чан напусна апартамента си чак в девет сутринта в петък. И носеше нещо, което моментално разсъни Бош.

Голям куфар.

Хари позвъни на Чу, за да се увери, че е буден. Бяха разделили нощното наблюдение на четиричасови смени и се редуваха да спят в колите си. Детективът от ЗБАБ трябваше да спи от четири до осем, но Бош още не го беше чувал.

— Буден ли си? Чан се появи.

— Какво прави? — сънено попита Чу. — Нали трябваше да ми се обадиш в осем?

— Качи куфар в колата си. Бяга. Мисля, че са го предупредили.

— За нас ли?

— Не, да си купи акции от „Майкрософт“. Не се прави на глупак.

— Кой би могъл го предупреди, Хари?

Чан седна зад волана и изкара колата си на заден от паркинга на жилищния блок.

— Точно това е въпросът. Но ако някой знае отговора, това си ти.

— Да не намекваш, че съм предупредил заподозрян в тежко престъпление?!