Чан заключи автомобила си и помъкна към спирката тежкия стар куфар, който нямаше колела, днес почти задължителни за куфари с всякаква големина. Когато стигна, Чу вече го чакаше. Хари заобиколи зад един ван и излезе на две коли от тях. Така Чан нямаше да има време да забележи, че приближаващият се мъж не носи багаж на паркинг за дългосрочен престой.
— По-Чин Чан — високо произнесе Бош.
Заподозреният рязко се завъртя към него. Отблизо китаецът изглеждаше як и широкоплещест, направо огромен. Мускулите му се издуха.
— Вие сте арестуван. Моля, поставете ръце зад гърба си.
Чан изобщо не успя да реагира. Чу застана зад него и ловко закопча едната гривна на дясната му китка, докато в същото време хващаше лявата му ръка. Заподозреният направи опит за съпротива, по-скоро от изненада, отколкото съзнателно, ала Чу закопча и втората гривна.
— Каква таз работа? — негодуващо попита Чан със силен акцент. — Какво аз направил?
— Ще обсъдим всичко това, когато ви заведем в Дирекция на полицията, господин Чан.
— Аз се качва на самолет.
— Няма да е днес.
Бош му показа служебната си карта и представи Чу, като не пропусна да спомене, че младият детектив е от Звеното за борба с азиатския бандитизъм. Искаше това да се набие в главата на арестанта.
— Защо арестуван? — попита Чан.
— За убийството на Джон Ли.
Хари не забеляза изненада в реакцията му, но видя как Чан физически превключи на „заключен режим“.
— Иска адвокат — заяви той.
— Не бързайте, господин Чан — отвърна Бош, — първо да ви съобщим правата.
Той кимна на Чу, който извади от джоба си карта, прочете правата на арестувания и го попита дали ги разбира. Чан не отговори и отново поиска адвокат. Знаеше процедурата.
Хари се обади по телефона да повика патрул, за да откарат задържания в града, и автовоз, за да изтеглят колата му в полицейския гараж. Вече не бързаше — съдът работеше до два следобед и ако се забавеха до тогава, Чан щеше да остане в следствения арест през целия уикенд.
След около пет минути, прекарани в мълчание, докато арестантът седеше на пейката под навеса на спирката, Бош се обърна, посочи куфара и нехайно заговори Чан, сякаш въпросите и отговорите нямаха значение.
— Това като че ли тежи цял тон. За къде се беше запътил?
Чан не отговори. Когато си под арест, не завързваш общ разговор. Гледаше право пред себе си и с нищо не показваше, че е чул въпроса на Бош. Чу му го преведе и получи същия резултат.
Бош сви рамене, като че ли това не го интересуваше особено много.
— Хари — повика го Чу.
Телефонът на Бош извибрира двукратно, което означаваше, че е получил есемес. Той даде знак на колегата си да се отдалечат на няколко метра от навеса, за да не ги чува Чан.
— Какво мислиш? — попита Чу.
— Ами, явно няма намерение да разговаря с нас и поиска адвокат. Това е.
— Какво ще правим?
— Първо ще протакаме колкото може повече. Няма да бързаме да го водим в Дирекцията, после ще забавим и регистрирането му. Той има право да се обади на адвоката си чак след като всичко това приключи и с малко късмет вече ще е минало два. Междувременно ще извадим съдебни заповеди за обиск на колата и куфара му и за проверка на мобилния му телефон, ако е в него. После ще продължим с апартамента и работното му място. Навсякъде, където ни позволи съдията. И да се надяваме, че до пладне в понеделник ще намерим нещо, например пистолета, защото в противен случай сигурно ще го освободят.
— Ами изнудването?
— То ни дава основание за арест, обаче няма да ни помогне, ако Робърт Ли не свидетелства.
Чу кимна.
— „Точно по пладне“, Хари. Имаше такъв филм. Уестърн.
— Не съм го гледал.
Бош погледна покрай дългата редица паркирани автомобили и видя, че към тях се приближава патрулка. Той махна с ръка.
После извади телефона си, за да провери есемеса. Дисплеят показваше, че е получил видеоклип от дъщеря си.
Щеше да го види по-късно. В Хонконг беше нощ и Миди трябваше да си е легнала. Сигурно не можеше да заспи и го чакаше да отговори, ала на него му предстоеше работа. Хари прибра джиесема си в момента, в който патрулката спря пред тях.
— Аз ще отида с Чан — съобщи на детектива от ЗБАБ — ако случайно реши да каже нещо.
— Ами твоята кола?
— Ще я прибера по-късно.
— Може би е по-добре аз да отида с него.