— Мога да го прегледам с теб.
— По-добре ме остави да си свърша работата. Ще ти се обадя веднага щом открия нещо. Довери ми се, Хари. Знам, че става дума за дъщеря ти.
Бош кимна. Нямаше смисъл да й диша във врата. Сама щеше да постигне по-добър резултат.
— Добре. Може ли само да погледнем момента, в който тя рита с крак, и после ще те оставя на мира. Искам да видя едно нещо. Когато оня премества камерата, зърнах някакъв проблясък. Приличаше на прозорец.
Старки върна записа назад. В реално време този момент представляваше хаос от замъглени движения и светлина, последвани от връщане на обектива към момичето. Но при превъртането кадър по кадър Бош обаче видя, че обективът за миг пресича стаята и стига до прозорец, след което се връща обратно.
— Бива си те, Хари — похвали го Барбара, — тук наистина може да има нещо.
Той се наведе да погледне отблизо над рамото й. Барбара превъртя записа назад и отново го пусна на бавни обороти. След опита на Мади да ритне протегнатата ръка на своя похитител обективът се придвижи наляво и надолу към пода. После се насочи нагоре към прозореца и се върна надясно.
Помещението приличаше на стая в евтин хотел с единично легло, маса и лампа точно зад стола, на който бяха завързали момичето. Бош забеляза мръснобежаво килимче, цялото покрито с лекета. По стената над леглото имаше дупки от пирони, но окачените там снимки или картини бяха свалени, за да не бъде разпознато мястото.
Старки върна записа на кадъра с прозореца и го замрази. Единственото крило на вертикалния прозорец, без комарник беше отворено докрай и стъклото отразяваше градски пейзаж.
— Къде е това според теб, Хари?
— Хонконг.
— В Хонконг ли?
— Двете с майка й живеят там.
— Хмм…
— Какво?
— Това доста ще ни затрудни да идентифицираме мястото. Добре ли познаваш Хонконг?
— През последните шест години ходя там веднъж на шест месеца. Просто изчисти записа, ако можеш. Би ли уголемила тази част?
Барбара очерта с мишката прозорец и прехвърли копие на тази част от кадъра на втория екран. Тя я уголеми и се зае да я фокусира.
— Резолюцията е прекалено ниска, Хари, но ще успея малко да подобря контраста с една програма, която запълва празнотите между пикселите. Може да познаеш нещо в отражението.
Бош кимна, въпреки че стоеше зад гърба й.
Отражението в прозореца на втория екран стана по-контрастно, с три различни плана. Детективът първо забеляза, че стаята се намира някъде нависоко най-малко на десетия етаж над потъващата дълбоко като в каньон улица. Стените на сградите се издигаха над нея, виждаше се единият край на огромен билборд или стенна реклама с английските букви O и N. По самата улица имаше табели с китайски надписи, по-дребни и неясни.
В далечината зад отражението се извисяваха небостъргачи. Позна единия по двете бели радиоантени на покрива, прихванати с напречна греда, които винаги му бяха приличали на футболна врата.
Зад сградите се различаваше трети план — планински хребет, нарушен само от една постройка с форма на купа, носена от две дебели колони.
— Това ще ти помогне ли, Хари?
— Да, да, определено. Трябва да е някъде в Коулун. Отражението показва пристанището, централния квартал на отсрещния бряг и планинския връх зад него. Оная сграда с футболната врата отгоре е Банк ъв Чайна. Много известно място. А онова там е връх Виктория. От сградата на върха, която се вижда между страничните греди на футболната врата, се разкрива страхотна панорама. Сигурен съм, че след като в отражението се вижда всичко това, мястото трябва да е оттатък пристанището в Коулун.
— Не съм била там, тъй че това не ми говори нищо.
— Централен Хонконг всъщност е остров. Той обаче е заобиколен от други острови, а оттатък пристанището са Коулун и така наречените Нови територии.
— Звучи ми адски сложно, но щом ще ти помогне…
— Да, много. Ще ми го разпечаташ ли?
Той посочи втория екран с обработеното отражение на прозореца.
— Разбира се. Едно нещо обаче ми се струва странно.
— Кое?
— Виждаш ли тая част от рекламата на преден план?
С помощта на курсора Старки огради в правоъгълник буквите О и N, които бяха част от дума на английски.
— Да, и какво?
— Не забравяй, че това е отражение. Като огледало всичко е на обратно. Разбираш ли?
— Да.
— Добре, следователно всички надписи би трябвало да са отзад напред, но тия букви не са. Естествено, буквата O е еднаква, както и да я обърнеш, тъй че за нея не можем да сме сигурни. Само че това N тук не е обърнато, Хари. И като имаш предвид, че отражението е на обратно, значи…